Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
28 август 2013, 15:16

Забравените държавни предприятия

Болгария АЭС Белене

Какво трябва да направи държавата за тях? Как трябва да изглежда Законът за държавните фирми? Как ще помогнат подготвените оздравителни планове и плановете за преструктуриране? Става въпрос за 224 дружества, които в момента имат над 50 % държавно участие.

Сега се прави ревизия на миноритарните пакети. На въпросите на Любомира Константинова отговарят Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, Георги Стоев от Индъстри Уоч и Румен Гечев, зам.-председател на икономическата комисия в Народното събрание. Ето какво споделиха те пред микрофона на предаването „Нашият ден”:

Калоян Стайков: „Държавните предприятия очевидно не работят. Това е грешка на създаването и управлението. Оттук нататък трябва да се мисли как да се подобри ситуацията. Явно с оздравителни мерки не се получава. Пълно е с такива примери – БДЖ, „ВМЗ Сопот” и много други, които ужким трябва да работят, но не става. Тези компании явно не могат да бъдат управлявани достатъчно добре и трябва да се търси друго решение, но тези предприятия трябва да излязат от ръцете на държавата. По-ниските обороти на работа налагат съкращения. Това за хората е неприятна новина, но те вече трябва да се ориентират към работни места, където могат да намерят своята заетост.”

Георги Стоев: „На първо място откриваме основно предприятия, които са в сектори, монополизирани от държавата. Това са фирми в енергетиката, транспорта, здравеопазването. В тези фирми държавата е запазила своето присъствие като домейн и там нейното присъствие се изразява не само със законово и административно регулиране чрез органи, но и в “производство” чрез държавни фирми. Това е голям участък от държавата. Разбира се, има и фирми които са държавни и участват в свободния конкурентен пазар и тяхното място е крайно смущаващо на този пазар. Има и общински фирми за услуги, които съвсем спокойно могат да се излъчват от частния сектор. Според мен най-интересна е разликата в стимулите на управление между частния и публичен бизнес. В частния бизнес непрекъснато се опитваме да оптимизираме разходите, да съкращаваме неефективните разходи и да увеличаваме при възможност пазарния си дял, оттам печалбите и производителността на нашите служители. В държавните дружества не се стимулира печалбата, защото не я получава този, който управлява дружеството. Там само се увеличават разходите. Затова те постоянно искат нови субсидии, ново спасяване и правят разходи. Т.е. цялата философия при управлението на държавния бизнес е да се харчат повече пари. С мотивация да се изразходват парите на данъкоплатците, не се прави бизнес. Това е схема за източване на публичния ресурс.”

Калоян Стайков: „В крайна сметка управлението е въпрос на стимул. Докато стимулите са такива, държавните предприятия няма да бъдат управлявани както трябва. Дали тези стимули ще се променят с нов закон, аз съм скептик. Стимулът трябва да включва по-добра ефективност, по-висока производителност, по-високи печалби. Държавните компании обаче са поставени пред доста пречки. Например, минимум 50 % от печалбата отива обратно в бюджета като дивидент. Сега този процент е 80. Доста широко обхватни са трудовите договори, тежка е работата със синдикатите на много места, липсват корекции във възнагражденията и т.н. От една страна управляващите на компаниите не се възнаграждават на база на резултатите си, от друга страна те имат сериозни пречки, за да направят каквото и да било. Така можещите мениджъри се отказват и отиват в частния сектор.”

Георги Стоев: „Ако заговорим за работни места, в момента около 90 % от заетостта се създава от частния сектор в България. От 2000 година до сега, въпреки рецесията и загубата на много работни места, частният сектор е създал половин милион нови работни места. Това е процес на непрекъснат ръст на доходите и ефективността на заетите, което не се случва в държавния сектор. Управлението на държавните предприятия не може да се подобри със закон. Ако успеете със закон да мотивирате мениджъра на държавната фирма и да започне да управлява като частна фирма, това ще е равносилно на приватизация на фирмата. Това няма как да стане при положение, че единствения стимул на мениджъра е да харчи пари, да ги раздава на негови приближени, да поръчва на свързани фирми и пр. В държавната фирма единствената полза е за този, който управлява фирмата. На политическо ниво намеренията винаги са добри, но всъщност на микроикономическо ниво резултатите са: източване на пари, липса на ефективност, увеличаване на риска за работните места на хората. Държавното присъствие във важни сектори, като във ВиК сектора, където почти всички фирми са държавни, пречи на развитието на частния сектор.”

Калоян Стайков: „Що се отнася до нагласите на хората, че държавния сектор е по-сигурен, наистина е така. Изключително трудно е да бъде уволнен държавен служител, практически е невъзможно. Там хората започват работа и стигат до пенсия. Там има сигурност, но това не е изход. Конкретен пример е Топлофикация. Искаш или не, нямаш право на избор. Какво става в електроенергията? Имате частни разпределителни дружества, обаче държавата им казва какво могат да правят. Ние като потребители сме вързани към тях, защото това си естествен монопол. Може да се приватизира доставката, но разпределението на енергията си остава монопол. Искаме по евтин ток, но държавата забранява да се инвестира. Не може да няма инвестиции и след това да искаме качество.”

Румен Гечев: „Само с промени в законите или създаването на специален закон проблемите няма да се решат, но няма съмнение че за държавните предприятия трябва да има една сериозна система с общи критерии и показатели, с които да се измерва ефективността на тяхната стопанска дейност. Няма дискусия по въпроса, защото е световна практика резултатите от работата на фирмите да са обвързани с възнагражденията на управителите им. Тук зависи за какви държавни фирми става дума. В различните сектори на икономиката възможностите за ефективност и печалба са различни. Едно са „Български пощи”, а друго е НЕК. В НЕК проблемите са свързани с източване на компанията и лошо управление. Аршинът не може да бъде аналогичен, а на база какво постигат аналогични компании в други страни. Подходът трябва да бъде диференциран. Ще кажа, че това са грешки на управлението, а не във формата на собствеността. Колкото до нов закон, той още не е представен и е рано да говорим.”

(БНР)

  •  
    и споделяне