Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
6 февруари 2015, 14:35

Натовски командни центрове по границите на Русия

Натовски командни центрове по границите на Русия

Северноатлантическият алианс ще увеличи числеността на силите за бързо реагиране до 30.000 души, съобщи на заседание на Северноатлантическия съвет генералният секретар Йенс Столтенберг и уточни, че сега те са 13.000 души, а челната група ще е примерно 5.000 военни.

Министрите на отбраната на алианса обсъждаха състава на челната група на НАТО, която ще позволи да се реагира на рискове и предизвикателства, изхождащи от Близкия Изток и Северна Африка, но преди всичко – от страна на Русия. С други думи, натовските военни центрове се концентрират около руските граници.

Ще напомним - в края на януари Йенс Столтенберг беше заявил, че очаква от министрите решение за създаване на поделения за интегриране на силите на НАТО. Става дума за контролно-командни структури в Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и България. Задача на тези структури, според него, ще е координирането на действията между НАТО и националните Въоръжени сили.

Това решение противоречи на Основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 годна относно мерките за сдържане във военната сфера на териториите на новите членки на алианса и демонстрира преминаване на НАТО към схемите за гарантиране на сигурността от времената на "студената война".

Ето мнението по въпроса на председателя на Комитета по отбрана и безопасност на Съвета на Федерацията на Русия Виктор Озеров:

- Това означава поредна неприятелска крачка спрямо Русия, опит за ескалиране на международното напрежение в сферата на отбраната и безопасността, продължаване на политиката по изграждане на нови разделителни линии в Европа. А това, без съмнение, ни кара за пореден път да погледнем на НАТО не като на политическа, както твърдят те, а като на военна организация. Не можем да подценим крачките, които доближават военната им инфраструктура до нашите граници. А когато редица ръководители на тези страни записват Русия сред потенциалните опасности за своята страна, опасност за сигурността, не излиза нищо друго, освен недоумение и недоразбиране. Направили сме доста много насрещни стъпки – и когато подписвахме Основополагащия акт Русия-НАТО, и когато създавахме Съвета НАТО-Русия. Искрено искахме съвместна борба със заплахите за световната сигурност. Заедно решавахме, заедно носихме отговорност. Но нито едно от събитията, започвайки от Югославия и завършвайки с Южна Осетия и Абхазия, не показа, че тези механизми са работоспособни. Това беше параван, зад който продължаваше укрепването на въоръженията. И, ще повторя, Русия няма да остави без внимание всичко това.

Отдавна престанахме да се разбираме. Те ту казват, че 3-и и 4-и позиционен район на противоракетната отбрана не са били насочени срещу Русия, а когато ние казваме, къде се намират тези ракети, не намираме обяснение от тяхна страна. Когато ние казваме – добре, те не са насочени срещу нас, е тогава да подпишем юридически задължаващ документ – те отказват да го правят. И затова, според мен, НАТО отдавна търси повод да удължи съществуването си и да задължи своите членки да увеличават военните си разходи. С това се потвърждава мисълта, че днес НАТО, в рамките на атлантическата безопасност, се превръща точно в заплаха за тази безопасност.

  •  
    и споделяне