Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
4 февруари 2015, 13:55

Преди 70 години – в началото на февруари 1945 – в Ялта започна Кримската (Ялтенската) конференция на лидерите на СССР, САЩ и Великобритания, на която бяха съгласувани принципите на следвоенното устройство на Европа. Тези принципи и, главното, поуките от Ялта са особено актуални днес.

Продължилата в течение на една седмица (от 4 до 11 февруари) Ялтенска конференция стана последният подобен форум през епохата, която е прието да се нарича „доядрена“. Следващата среща на лидерите на СССР, САЩ и Великобритания, състояла се в Потсдам през юли-август 1945, бе проведена на фона на съобщенията за успешно изпитание от американците на ядрената бомба. Буквално дни след това такива бомби бяха взривени над японските градове Хирошима и Нагасаки. А в Ялта за новото разрушително оръжие не ставаше и дума – там вниманието на лидерите на антихитлеровата коалиция беше концентрирано върху следвоенното европейско уреждане.

В центъра на дискусиите беше проблемът на възстановяването на старите и прокарването на нови държавни граници в Европа. Това решене изискваше сериозни отстъпки от страна на трите участнички в преговорите, защото стана дума всъщност за създаване на система за сдържане и противовеси между Изтока и Запада.

В това отношение основен беше полският въпрос, получил особена острота поради наличието в Полша на две правителства – признатото от СССР и емигрантското, със седалище в Лондон. Благодарение на това, че полската територия бе освободена от Червената Армия, Сталин получи съгласието на Вашингтон и Лондон за създаване в Полша на Временно правителство на националното единство на основата на съществувалото там правителство – с изключение на демократичните дейци в самата Полша и в чужбина. На свой ред съветският лидер направи отстъпки на западните страни по други въпроси, по-специално на Балканите – Сталин се съгласи да не претендира за участие в уреждането на положението в Гърция.

Компромисно стана и решението на германския проблем. В Ялта беше постигната договореност за създаване на територията на победената Германия на окупационни съюзнически зони. По-късно те се превърнаха в ГДР и ФРГ, а в началото на 90-те години – в днешната обединена Германия.

Но запазилата се западна логика за геополитическа конфронтация изигра своята роля в това, че основите на следвоенното сътрудничество, положени в Ялта, като цяло все пак не бяха реализирани ефикасно. Светът започна стремително да се хлъзга към "студената война" и това насърчи Запада към ново „прекрояване на света“. Би било грешка да се обяснява това с някакви агресивни планове от страна на СССР, каза в разговор с кореспондент на радио "Sputnik" руският дипломат и историк Валентин Фалин:

- През 1945 година СССР не заплашваше с нищо Европа. Нашата страна нямаше нито възможности, нито желание да плаши европейците. Тогава американците сами признаваха, че главна грижа на СССР след Втората световна война беше осигуряването на нормални външни условия за безопасно вътрешно развитие.

  •  
    и споделяне