Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
31 януари 2015, 11:26

Сред страните на ЕС расте разцеплението по въпроса за санкциите срещу Русия

Сред страните на ЕС расте разцеплението по въпроса за санкциите срещу Русия

Това беше потвърдено от екстренното заседание на ръководителите на европейските външнополитически ведомства на 29 януари, пише вестник «Файненшъл Таймс».

По време на срещата еврочиновниците планирали да изработят единен план за действия по въпроса за санкциите, но не могли напълно да реализират набелязаното.

В документа европейските министри възложили на Еврокомисията да извърши подготвителната работа за приемането на «необходимите мерки». При това не е определен срок за приключване на тази работа. А ръководителят на европейската дипломация Федерика Могерини заявила, че ЕС има намерение да обяви за това, как трябва да се тълкуват «необходимите мерки» срещу Москва на срещата на 12 февруари.

Всичко това показва, че Европейският съюз изпитва очевидни трудности с приемането на санкции срещу Русия. Новият външен министър на Гърция Никос Котзиас заявил, че Атина ще се стреми да предотврати «разцеплението между Евросъюза и Русия». Такива страни, като Великобритания, Швеция, Полша и Румъния, а също страните от Прибалтика, заявили за желанието да бъде по-ясно определено времето на встъпването в сила на нови антируски санкции, докато Франция, Италия, и в по-малка степен Германия, били по-сдържани по отношение на ожесточаването на санкциите.

За първи път именно Гърция убедила външните министри на ЕС да не въвеждат нови антируски санкции, като се ограничат с предишните до септември 2015 година. По искане на Гърция от текста на решението на Съвета на външните министри била премахната фразата за въвеждане на нови санкции срещу Русия. И фактически представителите на Гърция в сътрудничество с други страни, които са за мирно уреждане на ситуацията в Украйна и за стабилност в региона, успяха да тушират нажежената в последните дни атмосфера в духа на «студената война». Позицията на Гърция беше подкрепена и от правителството на Кипър.

Заместник-директорът на Института за глобализация и социални движения, ръководител на Центъра за икономически изследвания Василий Колташов смята, че Гърция и Кипър справедливо вазразяват против политиката на санкции по отношение на Русия, против по-нататъшното въвличане на Европейския съюз в тази геоикономическа война. Тези страни възразяват против прекъснатите търговски и финансови връзки, против сътрудничеството по различни инфраструктурни, транспортни и магистрално-газови проекти. И това е показателно, защото на равнището на националните правителства, особено там, където имат достатъчно силно влияние левите, звучат гласове в подкрепа на мира и спокойствието в рамките на Евразия. Т.е. те са против изолирането на Русия, за запазване на стабилни отношения, без санкционни мерки.

Но при това трябва да се има предвид, че новото гръцко правителство и властите на Кипър трудно ще издържат на натиска на ЕС и Вашингтон. Имам предвид факта, че тези страни очакват финансова помощ преди всичко от ЕС и МВФ, структури, с които те са обвързани в тесни отношения. И колкото и да ценят гърците и кипърците отношенията с Русия, сега те повече се нуждаят от пари, от намаляване на тежкото бреме на дълговете.

Но главното е, че сред страните-членки на ЕС вече се появяват признаци на осъзнаване не само на последиците от пагубната политика на Брюксел и Вашингтон по отношение на търговско-икономическите връзки с Русия, но и за сигурността на европейския континент.

  •  
    и споделяне