Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
28 януари 2015, 16:35

Амбициите на Турция не са само в икономиката

Амбициите на Турция не са само в икономиката

Газоснабдяването на Европа не е нова, но е изключително важна в икономически и стратегически план тема. Очевидно е, че на този етап няма по-сигурен и солиден доставчик от Русия.

Отказала се от "Южен поток" по известни причини, Русия реши да осъществи голям съвместен проект с Турция. "Газпром" и турската компания Botas в течение на няколко дни планират да подготвят съвместен план-график за реализиране на основните мероприятия. И първият газ ще дойде в Турция някъде в края на 2016 година.

Това е положителната страна на въпроса. А лоша за Турция може да се окаже реакцията на Европейския съюз, а по-точно на Вашингтон, по гайдата на който свири сега цяла Европа. Докато европейците са малко объркани, Турция е сериозно разочарована от своята позиция в Европа. Няма съмнения, че тя не се отказва от амбициите отново да стане държава, оказваща влияние върху съдбините на света, и преди всичко да възстанови влиянието си на Балканите и в Средиземноморието. С други думи, появява се един мираж на новата Византийска империя, казва известният руски ориенталист и директор на Институт на Близкия Изток и Кавказ Станислав Тарасов.

Според него, завоят на руската газова тръба към Турция е едно доста сериозно и нестандартно събитие, което има не толкова икономически, колкото геополитически причини. А това, което сега става в Украйна и Иран, е отражение на сценария, създаден от един „творец“, смята експертът:

- Това беше един абсолютно неочакван ход, преди всичко за Европа. Традиционно се смяташе, че Турция, която се намира в зоната на геополитическата депресия, е интегрирана активно във всички процеси, като резултат от Арабската пролет, и в резултат получи край своите граници два въоръжени конфликта – в Сирия и Ирак. Тази зона се оказа под контрола на Иран и останаха буквално няколко крачки под различни предлози да се съединят тези три зони на традиционно живеене на кюрдите, засега без Иран, и появата на Големия Кюрдистан.

Реализирането в Турция на каквито и да е геоикономически проекти е нещо рисковано и Европа, разигравала картата да накара Русия да приеме енергийната харта, а след това да изтласка "Южен поток" (а още и украинската криза), беше абсолютно сигурна, че ще спечели тази игра. Дори повече, Европа беше сигурна, че Русия няма да осъществи „кримската операция“ и ще се придържа към една пасивна позиция по отношение на събитията в югоизточна Украйна. Но събитията се развиха по друг начин. Така нареченият „турски пробив“ в крайна сметка маргинализира двете доста сериозни зони, представлявали опасност за Русия – Украйна и Азербайджан, който би могъл да укрепи позиции за сметка на Трансанатолийския газопровод.

От друга страна, Русия развива търговско-икономическо сътрудничество с Турция, стокооборотът с която може да състави $100 милиарда. Турция отказа да се присъедини към антируските санкции, защото й е изгодно сътрудничеството с Русия. И накрая, политическата игра с присъединяването към Европейския съюз, който сега вече не й е нужен – в известен смисъл, той можеше дори да й попречи. Но, както казват, при всички положения, следва „да се държи реноме“. Така че в момента Русия напълно аргументирано може да смята Турция за свой сигурен партньор, а какво ще излезе от това – ще покаже бъдещето.

  •  
    и споделяне