Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
27 януари 2015, 16:01

На 27 януари 1944 г. е била свалена военната блокада на Ленинград (днес Санкт Петербург) на немските, финландските и испанските войски. Градът е бил обсаден на 8 септември 1941 г.

В годините на блокадата Ленинград фактически е бил концлагер, поради което почти не е било възможно да се избяга. Той загубва около милион от своите жители. Повечето от тях за загинали не от авиобомбите или артилерийските снаряди, а от глад.

Ленинград постоянно е бил бомбардиран – най-дългата въздушна атака е продължила повече от 13 часа. Тогава в града са избухнали над 2 000 снаряда. Но, както си спомниха самите обсадени, не това е било най-страшното. Най-тежко е било да се справят със студа и глада. Водопроводът не е работел: всичко, което е могло да гори, е било палено, за да се сгреят поне малко. Мнозина са падали по улиците в несвяст, но смъртта е била толкова обикновено и ежедневно нещо, че никого вече не е плашела.

Хората от глад толкова са губели сили, че не са се съпротивявали на смъртта. Умирали са така, сякаш са заспивали. А околните полуживи хора не са им обръщали никакво внимание.

Първата есен и зима на блокадата са били най-тежки, разказва сътрудникът на Музея на отбраната и блокадата на Ленинград Ирина Муравьова:

- Най-малката норма на хляб е била в периода от 20 ноември до 25 декември 1941 г. Най-малки са били нормите за децата, членовете на семействата и служителите – по 125 грама. На работниците са давали по 250. Други продукти също са давали, но в града те са били малко, защото през септември хитлеровата авиация е унищожила складовете за хранителни продукти в Ленинград. Останалото бързо е свършило и през декември просто не е имало хранителни припаси. Яли са всичко, каквото е имало – и червило, и машинно масло, и безир, всичко, което е приемал стомахът. А онези, които са се озовали в Ленинград, отстъпвайки от фашистите, и изобщо не са имали никакви припаси, са започнали да умират първи.

Декември 1941 г. е най-трагичен за ленинградчаните. Тогава градът просто е измирал. Всеки ден жертви на глада са били над 4 000 души, понякога тази цифра и стигала до 7 000.

Единственият път, по който в Ленинград са пристигали хранителни продукти, е било Ладожкото езеро. По време на мореплаване – по вода, през зимата – по леда. Но пътят е бил в пределите на досегаемост на артилерията и авиацията на обсаждащите, на езерото е действала и обединената военноморска флотилия на противника. Пропускателната способност на Пътя на живота не е съответствала на потребностите на града.

Въпреки това още през февруари 1942 г. нормите на хляб са се увеличили. На децата и членовете на семействата са се полагали по 300 грама, на служители – по 400, а на работниците – по половин килограм. Нищожно малко, но хората са свиквали и с такива условия. Яли са всичко, което поне малко е било пригодно за това: техническо масло, преработени лаково-бояджийски продукти, кюспета, глицерин.

Това, разбира се, не е могло да спаси хората от глада, макар че загубите постепенно са намалявали: през януари 1942 г. са починали около 130 000 души, през май – 50 000, през септември – 7 000 души.

Пътят на живота – единствената нишка, която е свързвала Ленинград с външния свят – е работела въпреки всичко. Десетки хиляди хора – шофьори, механици, регулировчици – са жертвали живота си, за да помогнат за оцеляването на онези, което са били в обсадения град.

  •  
    и споделяне