Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
26 януари 2015, 13:37

Видимите и невидимите загуби на България от санкциите срещу Русия

Видимите и невидимите загуби на България от санкциите срещу Русия

Въпросът за санкциите по отношение на Русия ще се обсъжда през март на среща на ръководителите на държавите и правителствата на страните—членки на ЕС.

Както заяви министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, „Москва няма да обсъжда никакви критерии за премахване на западните санкции”. Както признават много западни ръководители и експерти, санкционните мерки водят до резултат, напълно противоположен на онова, на което са разчитали във Вашингтон и Брюксел. Но въпреки това, по всяка вероятност на мартенската среща на ЕС ще бъде прието решение за продължение на санкциите срещу Русия.

Какви са досега изчислените и невидимите загуби за България от въвеждането на санкциите на ЕС срещу Русия? На 13 септември миналата година министърът на външните работи Даниел Митов заяви, че в резултат от забраната за износа на селскостопански стоки за Русия, преките загуби до догавашния момент се изчислявали на около 10 млн. евро. А неотдавна премиерът Бойко Борисов подчерта, без да посочва никакви цифри заяви, че икономиката на страната силно пострадала от икономическите санкции срещу Русия. И досега никое българско министерство не е представило на обществеността реалната картина за тези загуби. А и едва ли ще го направи, като имаме предвид, че на последната среща на 19 февруари на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС, България твърдо застана в лагера на върлите привърженици на антируските санкции. Износът на България в Русия в края на миналата година се е намалил с 26-28% в годишно изчисление, докато общият обем на износа на ЕС в Русия – с 28%.

Цифрата, която тогава посочи Даниел Митов за българските загуби до сега най-малкото се е удвоила и утроила. Но тук се появява един скрит, но реален и опасен фактор. В доклад на Международния валутен фонд се посочва, че икономическите санкции срещу Русия ще доведат до влошаване на икономиката на Русия, което ще окаже директно или косвено влияние върху други европейски страни. България, Черна гора и Кипър ще бъдат най-засегнатите сред тях. В документа се подчертава, че преките чуждестранни инвестиции от Русия в банковия сектор, енергетиката, металургията и добива надвишават 5% от БВП на България.

Според данни на статистическата служба на ЕС(Евростат), в 2014-2015 години загубите на европейците от санкциите срещу Русия ще достигнат 90 млрд. До сега Германия е загубила над 3 млрд. евро. В момента в особено плачевно състояние заради санкциите са банките в Италия, които „висят” с 180 млрд. евро кредит. Самата държава, както признава бившият председател на Еврокомисията Романо Проди, „изпита върху себе си буквално катастрофалните последствия от антируските санкции. Износът на страната за Русия се срина с 50%. При това според Проди, санкциите придобили „асиметричен” характер. Американският износ за Русия се увеличил, докато европейският продължава да намалява.

Санкциите имат за България още една негативна страна. Голяма част от селскостопанската продукция на страните от ЕС, която по-рано била предназначена за износ в Русия, след въвеждането на санкциите ще бъде пренасочена към други страни, в това число и България. Например в Полша в складовете се намират над 1 млн. тона ябълки, които не могат да бъдат пласирани. Още през есента в магазините на България можеха да се видят в продажба полски ябълки, чиято цена подбива тази на българските. Т.е. наблюдаваме дъмпинг на цените, резултатът от който пак ще бъде в графата невидими загуби.

И всичко това на фона на данните, които Европейската банка за възстановяване и развитие(ЕБВР) публикува, значително коригирайки прогнозата си за българската икономика през 2015 година. Ако през септември миналата година банката очаквала икономиката да расте с 2% от БВП през тази година, то през януари очакванията са се свили почти три пъти – до 0,8% от БВП. Това се очертава като най-слабия резултат от последните три години. Ако прогнозата на ЕБВР се реализира, България ще се окаже сред държавите с най-слаб растеж в района на Югоизточна Европа. По-зле ще се представят единствено Кипър(0,7%) и Сърбия(0,5%).

Икономисти от Германия се изказват за създаване на зона на свободна търговия с Русия. Ръководителят на Източния комитет по икономика на Германия Екхард Кордес пояснил, че общо икономическо пространство „има смисъл от политико-икономическа гледна точка”. Освен това директорът на Обединенението на търговско-промишлените камари на Германия Мартин Ванслебен заявил, че общо търговско пространство между ЕС и Евразийския икономически съюз би могло да стане „мост” на пътя към преодоляване на украинската криза. А в България – тишина, държавнато ръководство е твърдо за продължаване на санкциите срещу Русия, което още веднъж потвърждава неспособността на българския политически и интелектуален елит да осъществява национални задачи. Тази неспособност превърна България в държава, от която не може да се очаква и не се вижда нито самостоятелна политика, нито възможности да отстоява суверенни позиции на международната арена.

  •  
    и споделяне