Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
16 януари 2015, 15:55

Юридическото безсилие на Европейския съюз

Юридическото безсилие на Европейския съюз

Трагедията в редакцията на парижкия седмичник „Шарли ебдо“ накара властите на членките на Европейския съюз тоново да се замислят по въпроса за недопускане на подобни случаи. Специалните служби вече доложиха за привличане на допълнителни полицейски сили.

Но в сянка остана въпросът, доколко адекватно законодателството на Европейския съюз е способно да реагира на изострянето на положението в междуконфесионалната сфера. През последните години на Запад е прието да се критикува Русия за уж прекалено строгото й законодателство. Но станалото в Париж нагледно демонстрира необходимостта от държавно-юридическо регулиране на подобни въпроси. И тук на Европейския съюз може да му потрябва руският опит за предотвратяване на ескалирането на насилието в една многоконфесионална страна.

В руското законодателство има съответна правна норма, определена като „действия, насочени към възбуждане на омраза или вражда, както и унижаване достойнството на човек или група лица по признак на пол, раса, националност, език, произход, отношение към религията, а също принадлежност към каквато и да е социална група, извършени публично или с използването на средства за масова информация“. Тези действия се смятат за много сериозно престъпление. Наказателният кодекс на Руската Федерация ги квалифицира като „престъпление срещу основите на конституционния строй и безопасността на държавата“ и предвижда наказание, в това число, и във вид на затвор. Дори повече, през юни 2013 година в Русия са приети поправки за повишена отговорност именно за оскърбление на чувствата верующите.

В членките на Европейския съюз подобни конкретни законови норми просто отсъстват – за разлика, например, от ясно фиксираната отговорност за отричане на Холокоста. Подобно нещо, между другото, пречи на появата в медиите на карикатури с откровено антисемитска насоченост. А що се отнася до карикатурите на мюсюлманския Пророк и други, меко казано, болезнени за мюсюлманите (а и представители на други конфесии) теми, сдържащи механизми отсъстват в закона. Всъщност, прилага се едно максимално разрешително тълкуване на нормите за свобода на словото, способни лесно да се трансформират в разюзданост и провокации.

„Заплаха за свободата на пресата или вилнеене на лицемерието?“ – под това красноречиво заглавие френското интернет-издание „Atlántico“ публикува тези дни статия на известния журналисти финансов специалист Бенджамен Дорман. Той е разтревожен от създалото се през последните години положение във френските медии. Нашите журналисти правят вид, пише той, че не забелязват крайната си политизираност и неспособност да отразяват целия спектър политически възгледи. Всички те се придържат към едни и същи становища: „да“ – на Европа и мултикултурализма, „не“ – на Саркози и християнството. И резюмира – „Те отдавна се занимават само с това, че натрапват на други своето мнение и светоглед, вместо да изпълняват своя дълг да дават обективна информация“.

Не се ли крие в това една от причините на ставащото в западното общество – а и не само в междуконфесионалната сфера?

  •  
    и споделяне