Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
11 януари 2015, 10:24

Седемте високи сгради в Москва, станали визитка на столицата наравно с Кремъл и Храма „Свети Василий Блажени”, са построени в края на 40-те – началото на 50-те г. на ХХ в., с цел да покажат на целия свят, че в СССР също могат да строят небостъргачи не по-лошо, отколкото в Америка, пък и още в свой неповторим стил.

В основата на тези небостъргачи били заложени идеите на средновековната готика и руската архитектура. В резултат те се получили много сходни помежду си: многоетажна конструкция с централна кула, която завършва с шпил със звезда. Дори височината на сградите не се различава много: между 26 и 34 етажа. Но, въпреки очевидните сходства, всеки небостъргач е уникален сам по себе си.

Сградата на Министерството на външните работи

Един от най-забележителните сталински небостъргачи е сградата на Министерството на външните работи. Нейната архитектурата води началото си от готиката през XV в. Сградата на Министерството на външните работи се различава от останалите най-напред с ясно подчертаните вертикални разделяния на фасадата – със строгите ребра, които подчертават височината на небостъргача и устрема му нагоре. При това частите на сградата завършват плоско – няма нито едри кулички, нито саксии.

Още една изключителна особеност на сградата на Министерството на външните работи е, че върху шпила на сградата няма звезда, докато всички останали сталински небостъргачи завършват със съветски звезди. Освен това, шпилът на Министерството на външните работи по цвят осезаемо се различава от цвета на основната сграда. Работата е там, че шпилът изобщо не е бил предвиден по проект. Наложило се да го достроят по-късно, когато самият Йосиф Сталин, след като видял на Садовия пръстен новия небостъргач, лично разпоредил същия този шпил да бъде построен. Но сградата не била предвидена за допълнително надстрояване и затова се наложило шпилът да бъде направен от метал: нищо по-тежко конструкцията не би издържала. Оттогава шпилът се боядисва в тон с фасадата, облицована със светли керамични плочки, но не винаги се постига точният оттенък.

И, накрая, сградата на Министерството на външните работи се разтличава с големия герб в средата.

Московският държавен университет

Забележителен силует има небостъргачът на главната сграда на Московския държавен университет „М.В. Ломоносов”. Сградата има широка основа с четири кулички по ъглите, украсени със саксии, часовник с голям циферблат и барометри.

Входът в главната сграда на Московския държавен университет е украсен с бронзови скулптури на юноши и девойки с книги в ръце, а на ризалита (част, издадена пред основната линия на фасадата) на сградата, почти на 100-метрова височина, има четири скулптури – двама работници и две работнички, високи между 7,6 и 9 метра всяка.

Особено се откроява червената украса на фриза на сградата, която очертава ясна хоризонтална линия и с това прави небостъргача много разпознаваем.

Небостъргачът на Котелническата крайбрежна улица

Жилищата сграда на Котелническата крайбрежна улица е била достроена първа от седемте небостъргача. Архитектът Дмитрий Чечулин, бидейки главен архитект на Москва тогава, използвал като „основа” сграда, която построил още преди войната. Фактически бъдещият небостъргач е бил готов почти на една трета. Съществуващата сграда, чиято фасада гледа към крайбрежната улица, станало дясното крило на небостъргача.

Характерна особеност на сградата са двете крила, които се разминават под тъп ъгъл от централната кула. Още една особеност е доста високата първа част. А в средната част се виждат кулички, в които се помещават двустайни апартаменти. Впрочем, за да се стигне от тези кулички до асансьора се върви направо по покрива.

Разпознаването на небостъргача от сестрите-близначки може да стане по двете дълги крила на жилищните сгради, които отиват далеч зад централната кула паралелно една на друга, от което сградата образува буквата „П”.

Жилищната сграда на Кудринския площад

Жилищната сграда на Кудринския площад лесно може да се познае по характерните странични крила. Ако централната кула при другите небостъргачи се откроява добре на фона на широко-сплеснатите „криле” на долната част на сградата, то височината на главната кула на небостъргача на Кудринския площад е „изядена” от страничните крила. По височина те се стремят да достигнат централния обем, затова като цяло сградата изглежда тромава, без ясно изразен център, който не го спасява дори дългият шпил.
Изключителна особеност на небостъргача са скулптурите върху основата на колоните на сградата. Но те могат да се видят, само ако човек се приближи до тях, долната част на небостъргача е скрита от околните постройки.

Небостъргачът на площад Красние ворота

Сталинският небостъргач на площад Красние ворота е разположен на най-високата точка на Садовия пръстен и се вижда добре от различни ракурси. Този небостъргач може да се нарече най-„руският” от всички. За украса са използвани характерни елементи от руската архитектура на XVII в.: беседки и пирамидки на покрива на сградата.

Хотел „Ленинград”

По архитектурния си вид сградата на хотел „Ленинград” има много общо с наришкинския барок. Седмият в списъка небостъргач добре се различава от останалите. Преди всичко сградата се откроява по цвят. Разделянията между вертикалните ребра на кулата, които са украсени със светли плочки, са запълнени последователно с червени керамични вложки. Благодарение на това съчетаване вертикалните линии са подчертани, а фасадата на самата сграда е решена в ярък стил.

Хотел „Украйна”

Съвременното официално име е Radisson Royal Hotel. Това е петзвезден хотел, който се намира в центъра на Москва на Кутузовския проспект. Сградата е вторият по височина „небостъргач”, която е построена през 1953 г. – 1957 г. Характеризира се със следното композиционно решение: централната част с кула с шпил уравновесява солидността и строгата геометрия на крилата. Ъгловите кулички и стилизираните като снопове пшенични класове саксии подчертават дворцовата архитектура на сградата, а шпилът му придава възвишена строгост. На 28 април 2010 г. след мащабна реставрация хотел „Украйна” започва да работи под ново име.

http://riarealty.ru/architecture_guide/20121203/399001244.html

  •  
    и споделяне