Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
7 януари 2015, 10:21

Москва винаги е била прочута със своите бани, при това градските власти строго следели цените, за да не могат собствениците на бани да ги повишават по своя преценка.

Затова всеки желаещ московчанин без значение от съсловието могъл да си позволи да се напáри.

През XIX в. в баните, освен основните услуги, имало и много допълнителни. Например, за представителите на дворянството в баните се организирали различни видове отмора, фризьорски и дори „стоматологични” кабинети. А обикновеният народ изобщо ходел на баня, за да позакрепи здравето си: местните фелдшери правели тук лечебно кръвопускане, а теляците, както тогава наричали масажистите, „мачкали костите” на всички желаещи. А милите дами, естествено, винаги най-много се грижели за красотата си, затова в женските помещения на баните се приготвяли специални запарки от билки за измиване на лицето и избелване на кожата.

Днес „Гласът на Русия” ви предлага разходка по известните старинни бани на Москва.

Сандуновските бани

В края на XIX в. в Москва имало около четиридесет бани. Най-легендарните, разбира се, били разкошните Сандуновски, построени през 1808 г. от актьора Сила Сандунов.

След смъртта на Сандунов баните неведнъж сменяли притежателя си. През 1869 г. тях ги купил търговецът и съдържател на къщи Иван Фирсанов, който дал баните под аренда на знаменития „крал на баните” Пьотър Бирюков. През 1881 г. след смъртта на Фирсанов баните наследила предприемчивата му дъщеря Вера Фирсанова, която заедно с втория си мъж Алексей Ганецки решила да ги престрои и превърне в истински дворец на баните. И през 1896 г. новите бани били отворени.

Веднага след отварянето Сандуновските бани станали истински културен оазис на Москва, където обичали да идват и представителите на московската интелигенция, и дворяните, и търговците, и дори князете.

Основният комплекс на баните включвал редица помещения с различно предназначение. Най-разкошно от помещенията било т.нар. „дворянско 50-копейково”. То било известно с „Помеевата” зала, в която имало разкошен басейн, облицован с норвежки мрамор.

Не толкова помпозно, но не по-малко красиво било направено и друго помещение на баните – „10-копейковото”.

След Великата отечествена война през 1945-1946 г. интериорът на сградите бил възстановен. А през 2011 г. Сандуновските бани зарадваха гостите с отварянето на реставрираните осем помещения, интериорът на всяко от които има собствен уникален стил.

Ржевските и Астраханските бани

Още едни известни в Москва бани били построени от търговеца Иван Малишев през 1888 г. Първоначално баните се казвали Малишевски в чест на създателя си, но след революцията ги преименували на Крестовски, а още по-късно станали „Бани №3”. Но по времето на Великата отечествена война за тях се закрепило името, което достигнало и до днес – Ржевски бани.

От момента на отварянето им техни постоянни посетители били обикновените хора: търговците, студентите и представителите на творческата интелигенция.

Но главната особеност на Ржевските бани, която се е съхранила и до днес, е уникалната методика на напáрване по стара руска традиция: когато посетителите в специалното помещение – парилнята - се разполагат на земята, специални служители ги обвяват с пáра с помощта на брезови, дъбови или вишневи клонки.

Преди няколко години сградата на баните беше реставрирана и сега е много уютна, а най-главното – безплатно място за любителите на напáрването.

Недалеч от Ржевските бани има и още едни знаменити московски бани – Астраханските. Сградата, в която се разполагат, е била построена още в края на XIX в. През 70-те г. на ХХ в. чести гости тук са били живеещите в покрайнините актьори, журналисти и дипломати.  В момента Астраханските бани привличат вниманието само с демократичната си цена, защото сградата и помещенията са в доста плачевно състояние.

Пресненските бани

Истински прочути в Москва са били баните на Пьотър Бирюков – основателя и притежателя на многобройни бани в града. Най-знаменитите бани на Бирюков са Пресненските, които са се помещавали в построена през 1903 г. едноетажна сграда. Освен богатите гипсови и ковани орнаменти, фасадата украсявало паното на Михаил Врубел „Лебеди”. А вътре в баните имало бюфет, чайна, билярдна зала, зимна градина и библиотека.

Събитията през революцията 1905 г. солидно поразили сградата, така че след няколко години се наложило да бъде възстановена. Реконструкцията тогава ръководели архитектите Иван Машков и Богдан Нилус.

През 70-те г. на ХХ в. сградите на баните отново овехтели и то така, че от фасадата изчезнало платното на Врубел. А малко преди Олимпиадата през 1980 г. съвсем се срутили. Впрочем, още същата година започнало строителство на новите Краснопресненски бани по проекта на Владимир Гинзбург, Иван Таранов и Михаил Филипов. Тези бани работят и досега, а старите местни жители по традиция дори ги нарича бирюковски.

Варшавските бани

В съветско време са били построени много московски бани. Сред тях са Донските, Воронцовските, Дорогомиловските, Усачовските, Варшавските и Калитниковските. Между другото, Варшавските бани, построени още през 1938 г., неотдавна преживяха „второ раждане”, а по-точно бяха реконструирани. В четириетажната сграда се разполагат ресторант, женско и мъжко помещение, а също и бани от различни страни по света.

http://riarealty.ru/architecture_guide/20131230/402223730.html

  •  
    и споделяне