Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
1 януари 2015, 12:09

Сега е трудно да си представим, че някога Нова година в Русия не е бил основен празник на държавата, а само първият ден на годината – просто една отправна точка на поредният времеви отрязък, а и се е отбелязвала през септември.

Но с указ на Петър I, издаден на 20 декември 1699 г., Нова година започнала да се празнува на 1 януари, а съвременната традиция на тържествата по време на празника – с елха и Дядо Мраз – се утвърдила едва след Октомврийската революция.

Светски и семеен

Въпреки че главният реформатор на новогодишните тържества в Русия Петър I въвел традицията на пищното отбелязване на празника с танци, песни, ракети и фойерверки, Нова година все пак било „второстепенно” по значение мероприятие. Основният и най-„личен” празник в Русия си оставала Коледа, която през XIX в. се посрещала на 25 декември, подчертава специалистът по история на Москва Ирина Левина. Тъкмо за него се украсявала коледна елха. А Нова година бил светски, семеен празник, на който по традиция се поздравявали всички роднини, отбелязва тя. При това на 1 януари на гости при близките отивало дори императорското семейство.

Сред дворяните съществувал обичай да се организират тържествени новогодишни светски приеми: представителите на аристокрацията, красиво облечени, извършвали кратки визити, обикаляйки от къща на къща и поздравявайки стопаните.

Имало и места за провеждане на големи балове, на които се събирал московският елит. Например, ако по време на новогодишните тържества в Москва се намирал императорът, главният новогодишен бал се организирал в Големия Кремълски дворец. През XIX в. официална резиденция на императорското семейство по време на пребиваването му в Москва бил Малкия Николаевски дворец, където също се провеждали балове. За съжаление дворецът не се е съхранил до наши дни. Той се намирал в Кремъл до Чудовия манастир и бил построен през 1775 г. по проекта на архитекта Матвей Казаков.

И, разбира се, тържествените новогодишни приеми по традиция се организирали в двореца на московския генерал-губернатор на Скобелевския (днес Тверския) площад. Сградата била построена през 1782 г. по проекта на същия Матвей Казаков в стил руски класицизъм. В момента в сградата се помещава кметството на Москва.

Особена форма на празнуване на Нова година през XIX в. съществувала в различни московски клубове - Английския, Немския и Купеческия (Клубът на търговците). Там се организирали постановки с костюми, при което участници в в тях били основно мъже, подчертава специалистът по история на Москва Левина. Сградата на Купеческия клуб не се е съхранила, сега на нейно място е театърът на Станиславски и Немирович-Данченко. Московският немски клуб се намирал в Доходната сграда на Торлецки (Пушечная 9/6). А в сградата на Английския клуб, която е архитектурен паметник на късния класицизъм от края на XVIII в., сега се намира Музеят за съвременна история на Русия.

Но през XIX в. нямало, като сега, специални масови новогодишни увеселения за деца. Просто всяко семейство организирало празник за децата вкъщи. А на баловете били допускани само девойки и юноши след 16 годишна възраст.

Съветски и официален

След революцията мястото на Нова година в празничния календар рязко се променило, както и форматът на посрещането й. Това е свързано с обстоятелството, че, бидейки религиозен празник, отбелязването на Коледа било строго забранено. А през 20-те г. на ХХ в. в немилост изпаднали също и коледните елхи, като атрибут на „нежелания” празник.

През 20-те г. във връзка с реконструкцията на Големия Кремълски дворец главното новогодишно тържество се провеждало в Болшой театър, където се допускали партийни функционери и партийният актив на московския градски комитет, разказва специалистът по история на Москва Антон Размахнин. В средата на 30-те г. елхата била „амнистирана” и станала централен елемент на новогодишните тържества. А новогодишните чиновнически тържества отново започнали да се организират в реконструирания Голям Кремълски дворец, а още по-късно – в Кремълския конгресен дворец, който бил построен приз 1961 г. на мястото на разрушената стара сграда на Оръжейната палата.

Впрочем, за да се посрещне Нова година, не било задължително да се ходи някъде. В жилищните кооперации с добре организирана съседска общност имало традиция да се украсява елха на открито и празникът да се посреща от всички живущи. Например, в легендарния „5-и Дом на Съветите” на улица „Грановски” (днешният Романов переулок), където живеели представители на сталинската военно-партийна номенклатура, винаги имало закрити празници, разказва Размахнин.

А в някои жилищни сгради в Москва имало дори собствени дворци на културата, построени направо вътре в сградата – като например, в небостъргача на Котелническата крайбрежна улица (там, където през 1966 г. бил открит кинотеатърът „Илюзион”). Впрочем,  за „вътрешно ползване” на живущите те на практика не са и работили, защото са функционирали като обикновен дом на културата, който можел да ползва целият район, подчертава Размахннин.

Що се отнася до детските празници, то тъкмо от 30-те г. на ХХ в. започнали да се провеждат детски новогодишни тържества, защото в онези години действала идеята за колективистичното възпитание на децата – имало много в домовете за сираци.

  •  
    и споделяне