Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
24 декември 2014, 10:22

Традиции и обичаи през зимните празници на Русия

Традиции и обичаи през зимните празници на Русия

С увереност можем кажем, че основният празник в Русия е Великден – тъкмо той заема първото място сред народно-религиозните празници,  докато Рождество Христово се потапя в много зимни веселби, които се  разиграват около зимното слънцестоене, и по-точно, веднага след него.

Разбира се, 70 години официален атеизъм при съветската власт са направили коледните празници по-светски, премествайки кулминацията на Нова година. Например, елхата от коледна се превръща в новогодишна и децата получават подаръци също на Нова година. А Рождество Христово през цялото това време остава чисто религиозен празник само в църквата. Но в наши дни отново започваме да си припомняме коледните обичаи.

Ако вземем за основа народните обичаи, е ясно, че коледните веселби ни отвеждат далеч в древните езически вярвания, свързани със зимното слънцестоене, които са съществували при много народи и след приемането им на християнството. Впрочем, Рождество Христово са започнали да празнуват едва в средата на IV в. Трябва да имаме предвид, че макар тогава християнството да е вече официална религия в Римската империя, само 10% от населението са били християни. Съществували са много култове на боговете на слънцето и светлината. Празниците на светлината са били любими на всички. В съответствие с тогавашния Юлиански календар, почти всички те са се падали на 25 декември. Част от християните също са участвали в тези тържества. Ясно е, че на тази опасна конкуренция е трябвало да се сложи край. И той е бил сложен много просто – на пиедестала на бога на светлината са издигнали Христос. Старите богове изчезнали: в тях отдавна вече особено не вярвали, а ги търпели само заради любимия празник на светлината. Но празникът оставал. Затова и 25 декември станал Рождество Христово.

Когато в Русия дошло християнството (през втората половина на X в.), празникът Рождество вече трайно заемал в него важно място. И той не бил чужд на местното население, което от незапомнени времена празнувало периода на зимното слънцестоене. И християнското Рождество с тези традиции естествено съвпаднало.

Празникът винаги бил предшестван от период на подготовка. По-рано в православна Русия това бил пост с молитви, бдения, въздържане. Трябвало да подготвим душите си за важното събитие – раждането на Спасителя. Периодът на очакването продължава 40 дена (от 28 ноември до 6 януари). Тук трябва да уточним, че Руската православна църква спазва старинния римски Юлиански календар, който следвала цяла Европа до 1582 г., преди папа Григорий XIII да въведе новия календар, наречен Григориански. Русия започнала да живее спрямо него след 1917 г. (освен църквата). Разликата между двата календара е 13 дена. Затова руското Рождество Христово е на 7 януари (25 декември по Григорианския календар).

Периодът на очакването е пост, по време на който не се ядат месо, млечни продукти и яйца. Но се разрешава риба и алкохол, във връзка с което постът се смята за нестрог. Според църквата постът е задължителен, но не трябва да мислим, че всички го спазват, както това е било преди революцията през 1917 г., когато в повечето магазини дори блажни продукти не са се продавали. Затова времето за пост в Русия все повече прилича на радостно очакване, още повече, че насред него настъпва кулминацията на зимните руски празници – Нова година (1 януари) с елха, Дядо Мраз, подаръци, богата трапеза и веселба непрекъснато през цялата нощ.

Онези, които празнуват Рождество Христово по църковен маниер, се събират около масата на Бъдни вечер – вечерта на 6 януари (което съответства на 24 декември по Григорианския календар). Ще отбележим, че през целия ден не се яде до появата на първата звезда, а ако времето е облачно, просто до настъпването на тъмнината. На масата всичко е постно, а основното ястие е сочиво – каша с вода, защото постът продължава. Истинската коледна трапеза се приготвя на следващия ден, след като всички са отишли на литургия в църквата. И сега масата, както се казва, се огъва: свинско месо, гъска, риба, множество салати, пироги с месо, риба, гъби, зеле, а също руло с мак, конфитюр и много други сладки печени ястия.

Така започва веселият зимен празник на Святките (Свети дни). Той продължава още две седмици, до Богоявление. Но за този празник ще ви разкажем в следващия ни материал за зимните традиции.

  •  
    и споделяне