Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
22 декември 2014, 13:07

Антируските настроения в Източна Европа са мит

Антируските настроения в Източна Европа са мит

При четенето на западна преса може да се направи изопачения извод, че Централна и Източна Европа е настроена против Русия.

Подписаните от Украйна, Молдова и Грузия договори за асоциация с Европейския съюз е прието да се смятат за „народна воля“ и „суверенни решения. Чиновници от Европейския съюз и САЩ подчертават, че тези договори ще са само от полза на Русия, защото европейската „зона на просперитет“ постепенно наближава нейните граници. Така ли е това?

Подобни разговори бяхме чували, когато Полша, Чехия и Унгария влизаха в НАТО и Европейския съюз. Русия я бяха убеждавали, че членуването в НАТО щяло да спомогне не само за укрепване сигурността на тези страни, но и за подобряване отношенията с Русия.

В действителност излезе точно обратното. Най-яркият пример са руско-полските отношения, които съществено се развалиха след 1999 година. И всеки път инициативата за тяхното влошаване принадлежи на НАТО и ЕС. Например, Русия никога не е насърчавала полската опозиция, докато Варшава по всякакъв начин подкрепя „революционните промени“ в Москва и Киев. Всяко изостряне на руско-полските отношения довежда до по-нататъшното им влошаване.

„Европейският съюз е зона на просперитет и стабилност“ – това е поредният мит. Достатъчно е да си спомним финансовия колапс в Гърция или Кипър.

На дело общественото мнение на Централна и Източна Европа е изключително поляризирано, но пресата в ЕС и САЩ по всякакъв начин премълчава тези вътрешни противоречия. В Украйна тези тенденции излязоха на повърхността – и западната преса побърза да ги сервира за гражданска война и „руска агресия“.

А какво в действителност смятат за „евроинтеграцията“ източноевропейските политици, ползващи се с народна подкрепа? Ето мнението на Игор Додон, лидер на Социалистическата партия на Молдова, спечелила последните избори: „Евроинтеграцията в днешната й форма ще доведе до загуба на молдавската държавност. Сепаратисткият регион Приднестровие няма да тръгне за Европа, както между другото и Гагаузия – другата етническа автономия. А и жителите на северна Молдова също не горят от желание да влизат в ЕС“. На Социалистическата партия, въпреки блестящите резултати на изборите, й се наложи да се изтегли в опозиция. Причината е проста: след бурните събития на 2009, когато разярената тълпа прозападни „манифестанти“ щурмува сградата на парламента, политиката на Молдова изцяло се контролира от Коалицията за европейска интеграция.

В Грузия, подписала договора за асоциация едновременно с Молдова, прозападната администрация на Михаил Саакашвили беше принудена с позор да напусне властта. Самият Саакашвили се търси от собствената си страна за многобройни престъпления, в това число пилеене на пари, корупция, разправа политически опоненти.

Това се отнася до бившите съветски републики. Но и в Централна и Източна Европа, която никога не е била част от ССР, отношението към „булдозерната дипломация“ на Европейския съюз е най-малкото противоречиво.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан не само че е против антируските санкции, но и енергично осъди Европейския съюз за саботажа на "Южен поток". Ако Европейският съюз не беше се намесвал, "Южен поток" щеше да осигуряват газ на Унгария, Сърбия, Италия и други страни на най-слабо развитата част на Европа. Европейският съюз се държи толкова агресивно, както болшевиките от ранния си период.

Януш Корвин-Мике, лидер на полските Нови десни, нарече Еврокомисията „куп комунисти, мразещи частната собственост“. Между другото, успехът му на изборите за Европарламента е признат от полската преса за „пробив на годината“.

Ако в Полша обективен поглед върху Русия могат да си позволят само най-смелите опозиционери, то в Сърбия критиката на санкциите и подкрепата на "Южен поток" е политически мейнстрийм. Както каза министър-председателят Александър Вучич, Сърбия ще продължи подкрепата на проекта, въпреки сериозния натиск отвън.

Проблемът е там, че нито Европейския съюз, нито САЩ, въпреки катастрофалните последици от „антируската експанзия“, вече довела до гражданска война в Украйна, нямат намерение да се отказват от своите планове.

http://sputniknews.com/columnists/20141210/1015708758.html

  •  
    и споделяне