Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
19 декември 2014, 18:17

Несподелената трагедия на Донбас

Несподелената трагедия на Донбас

Разрушени училища, храмове, болници – такъв е днес печалният пайзаж на много градове на Донбас.

Как живеят хората сред руините? Взривове на снаряди, летящи срещу жителите и разрушаващи инфраструктурата на Донбас, звучат в самия център на Европа, но италианските медии мълчат за това. За да проясним ситуацията се свързахме по телефона с Елизео Бертолази – той е очевидец на събитията в Донбас, сътрудник във Висшата школа за геополитика и смесени науки, антрополог.

Позвънихме му по телефона в Донбас и ето какво разказа той:

Кореспондент: В Донбас сте вече няколко дни, какво успяхте да видите?

Елизео Бертолази: Действително пристигнах преди няколко дни и вече посетих някои градове на Луганска област. Бях в самия Луганск, в Първомайск, Новосветловка, това е градче на 10 км. от Луганск.

Кореспондент: Каква е там обстановката? Продължават ли обстрелите, или страните спазват примирието?

Елизео Бертолази: На 15 декември, във втората половина на деня, когато бях в Луганск, в течение на около един час се чуваха артилерийски залпове. Хората искат колкото се може по-скоро да настъпи мир, но не вярват, че войната скоро ще завърши. В Луганск уж животът постепенно се нормализира, но в селата е много лошо: всичко е разрушено, а вече е зима. Хората живеят предимно за сметка на хуманитарната помощ, която пристига от Москва. Киев прекрати изплащането на пенсиите и на социалните помощи и затова казаците от хуманитарния батальон откриват пунктове за раздаване на помощи, където може да се получат храна и лекарства, и се стараят всячески да поддържат жителите, измъчени от войната. Именно при тях идват старци, жени, деца... Впечатлението е такова, че цялата република живее в режим на мобилизация, всички се стараят с нещо да си помогнат. Хората са сплотени и всячески се подкрепят.

Кореспондент: А каква е обстановката в селските местности? Жителите излизат ли на улиците? Как въобще преминава денят за човек, който живее сред войната?

Елизео Бертолази: В Първомайск и Новосветловка на улиците почти не се виждат хора, след началото на бойните действия мнозинството от тях побързали да преминат в другата страна на границата, в Русия. Останали са предимно старци и инвалиди, които едва се придвижват. Всички те живеят в пълна нищета и всеки ден очакват помощ от казаците. В Новосветловка посетих местната болница, а по-точно онова, което е останало от нея. Лекарят, с когото разговарях, плачеше, когато разказваше за това, което е станало. Пътят, който преминава през селището, местните жители го наричат „път на живота”. Това шосе съединява Луганск с Русия. Благодарение на това много жители на Луганск могли да се укрият в Русия, и именно по това шосе сега постъпва хуманитарната помощ от Москва.

През лятото украинската армия се опитала да блокира шосето и обкръжила селището от всички страни. След това в един момент силите на ДНР преминали в контранастъпление и отблъснали украинските войски. Движението по шосето било възстановено. Обсадата на Новосветловка продължила един месец. Онова, което тук видях, е ужасно: болницата, училището, домът на културата, водопроводът – всичко буквално е разрушено. Дори стреляли по църквата!

Кореспондент: Не пощадили нито църквата, нито училището, нито болницата... И какво изпитахте, гледайки всичко това?

Елизео Бертолази: С думи това не може да се изрази. Изпитах ужас. В италианските медии за тази война въобще не се споменава, а оттук до Италия са само три часа със самолет. Градовете, комуникациите – всичко е разрушено, бомбардират хората – и за това нито дума. В болницата, която посетих, са разрушени цели отделения, там просто въобще нищо не е останало. Това е онова, което видях.

Кореспондент: Нека да поставим точка над „I”, защото журналистите често допускат неточности. Откъде се водеше огънят? Какво говорят жителите след обстрелите?

Елизео Бертолази: Новосветловка е на шосе, което беше блокирано от украинските войски. Всички разрушения са дело на украинските военни. Местни жители казват, че много по-лоши са военните батальони на Националната гвардия, които просто са безжалостни по отношение на местното население. Такива са фактите. Когато ми казват, че защитниците на Луганск сами стрелят в себе си за да свалят вината на Киев, ми става смешно. Нека онези, които вярват на тези разкази, сами да отидат и да видят какво става там.

  •  
    и споделяне