Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
8 декември 2014, 18:02

Санкт Петербургският Ермитаж, един от най-старите и големи световни художествени музеи, през 2014 чества 250-годишнината си. За рожден ден на Ермитаж се смята 7 декември – именния ден на Екатерина, което е логично, тъй като той възникна благодарение на руската императрица Екатерина Велика.

Съществуването си Ермитажът започва с една дворцова пристройка (на френски „ermitage“ означава уединено място, приют на отшелник), където през 1764 година Екатерина помества първите си придобивки. Те са били предназначени за лично ползване, а по-точно – за един тесен кръг приближени.

Първите платна се оказват у нея от частната сбирка на Йохан Ернст Гоцковски, берлински търговец и ценител на изкуствата. По този повод има няколко версии, сред които е и една доста екзотична: уж Екатерина поканила Гоцковски да играе с нея вист, и той загубил играта. Необходимата сума пари той нямал със себе си и се наложило да си плаща с картини от своята колекция. Сведенията за броя картини също се разминават, но е прието да се смята, че те са били 225. Сред тях имало творби на такива прочути майстори, като Рембранд, Рубенс, ван Дайк, Франс Халс и други – основно произведения на холандско-фламандската школа от първата половина на 17 век. Много от тези картини и днес украсяват залите на Ермитажа, казва пазителката на холандската живопис от 17-18 век Ирина Соколова:

- Това е една великолепна сбирка. В Ермитажа са представени, с изключение на Ян Вермер и един-двама други, практически всички художници на Холандия от 17 век. И това са творби, които заемат значително място в историята на изкуствата.

През 1769 година в Дрезден за руската императрица били купени картини от богатата колекция на саксонския министър граф Брюл – близо 600 картини, в това число „Бягството в Египет“ на Тициан. Но „лицето“ на картинната галерия до голяма степен определи сбирката произведения на барон Кроз, купени от Екатерина през 1772 година в Париж. Тук преобладават платна на италиански, френски, фламандски и холандски майстори от 16-18 век: „Светото семейство“ на Рафаело, „Юдит“ на Джорджоне, „Даная“ на Тициан и нови картини на Рембранд, Рубенс, ван Дайк… Екатерина не жалела пари. Тя била страстна колекционерка, въпреки че на първия етап интересът й бил диктуван от модата, царила в домовете на европейските монарси. „Ермитажът се появи благодарение на нейния светоглед, благодарение на характера на Екатерина“ – смята руският историк Александър Каменски:

- Екатерина искаше да бъде на върха на модата, но беше неравнодушна и към живописта, към произведенията на изкуството. Това наистина й харесваше. Но главно е, че Екатерина искаше Русия да се прослави и като културна държава. Тя много се трудеше за целта: не само събираше колекцията на Ермитажа, но и в редица други насоки – просветата като цяло, създаването в Русия на система за училищно образование.

Основала Ермитажа, Екатерина Втора създаде една ценна традиция: в бъдеще всички руски монарси попълваха колекцията на музея с ценни шедьоври. И през 1852 година Императорският Ермитаж за първи път отвори вратите си за широката публика.

  •  
    и споделяне