Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
23 ноември 2014, 13:20

Реставрация на капитализма в България

Реставрация на капитализма в България

На 10 ноември 1989 година дългогодишният управител на България Тодор Живков изгуби властта си. Повече от 35 години той оглавява Централния Комитет на Комунистическата партия на държавата. Този срок по своята продължителност е рекорд за лидерите от източноевропейските страни на «народната демокрация».

Значителна част от регионалните анализатори смятат, че онзи период до ден днешен тормози развитието на България в рамките на новото демократично пространство.

Във връзка с 25-та годишнина от 10 ноември много се говори и пише, като се допускат груби грешки и дори откровени, цинични лъжи, - казва в своята статия член-кореспондентът на БАН профессор Иван Ангелов. Той отбелязва, че България вече 25 години преживява реставрация от авторитарен социализъм към примитивен див балкански капитализъм.

По мнението на профессора, грешат тези, които смятат изминалите 25 години на преход за пропиляно от България време, първо, защото това не е никакъв преход и второ, защото тези години ни помагат да извлечем полезни уроци за бъдещето.

Още повече грешат онези, като Росен Плевнелиев, който смята тези години за най-успешните в нашата нова история, в опитите си да изтрие от своята и нашата памет спомените за своето лично и на семейството си славно комсомолско и комунистическо минало, да отклони вниманието ни от активната му дейност по избиване на комплекса си за малоценност и самовеличаенето си като голям борец за демокрация с измислено героично минало.

Преходът е характерен с постепенни количествени натрупвания на промени, без резки качествени изменения при мирно постепенно преминаване към нова обществена формация. Реставрацията е широкообхватно понятие с много значения, при което се променя основно системата. Те стават както по относително мирен, така и по насилствен начин. Нашата сегашна реставрация е относително мирна.

У нас преобладава мнението, че след 10 ноември 1989 г. преживяваме някакъв преход, който, според социолози, дори бил вече завършил. Някои казват, че първият преход вече е завършил и сега ще започваме нов преход. Наричат го дори втори преход. Други говорят за три фази на прехода. За неуспелия ни преход се говори и пише с горчивина и загриженост и тези дни. Други го смятат за успешен и говорят за него с апломб.

Този процес нито е преход, нито е завършен. Има промяна към нещо качествено различно от познатото ни до края на 1989 г. Ако беше ново, но не толкова различно и особено ако беше към по-добро, можехме да говорим за преход. Тази система обаче, с основните си характеристики, е съществувала у нас до 1944-1945 г. Затова е по-правилно да се каже, че преживяваме не преход, а реставрация (възстановяване) на позната ни от по-рано система, приспособена към сегашните национални и европейски реалности.

Тази обществена система се нарича капитализъм, макар че това понятие почти не се използва сега, защото е наситено със силно негативно съдържание. Дори е потопено в езера от горчиви сълзи и потоци от кръв. Затова десните автори го заобикалят грижливо и заменят старателно с неточни обтекаеми и по-благозвучни понятия като пазарно стопанство, нововъзникващи пазарни икономики, трансформация и т.н. Главното за капитализма е във фундаменталната му същност – икономическите отношения, изразяващи се в доминация на частната собственост върху средствата за производство и произтичащите от нея разпределителни отношения.

Понятието реставрация също е наситено с негативни асоциации от векове. Макар и по-рядко, има реставрации на ликвидирани, обикновено по насилствен начин, справедливи предишни системи, които са били полезни за обществото и желани от милионите хора. И затова са били възстановявани под натиска на тези милиони хора. Настоящата реставрация в България обаче не е такава. Тя е с отрицателен знак. Може би и поради това десните политици на Запад и у нас избягват да признаят, че в Източна Европа и в България има реставрация на капитализма.

Като говоря за реставрация на капитализма в България, това важи и за другите източно-европейски страни и за нововъзникналите държави след разпадането на Съветския съюз. В тези страни настъпи фундаментална промяна в икономическите отношения. И тук, разбира се, има различия между страните във второстепенните признаци.

Гражданите на България знаят, че реставрацията през последните 25 години им донесе номинална свобода на словото. Но тя се свежда главно до свободно говорене в кварталната кръчма, на улицата, площада или в тесен приятелски кръг, а не толкова по медиите, защото обикновеният гражданин няма достъп до тях. Такъв достъп имат министрите, депутатите, приближените на властта и на ръководителите на медиите. Вижте кои хора гастролират ежедневно по големите медии у нас. От такава свобода няма съществена реална полза за обществото. Тя не му носи нищо! Не променя неговия живот.

Реставрацията донесе свобода за пътуване и работа извън България за тези, които могат да плащат. Това е добре. Донесе свобода за нашите млади хора да учат и работят на Запад. По принцип, на пръв поглед и това е добре. Даваме ли си обаче сметка, че с тази си свобода ние бедните осигуряваме безплатно квалифицирана работна сила за богатите западни държави и им помагаме да стават още по-богати, а ние още по-бедни поради загуба на мозъци и на свеж генетичен потенциал.

Реставрацията донесе по-голямо изобилие и разнообразие на стоки в търговската ни мрежа, което е добре за нас, но от него печелят дори повече чуждестранните производители, на които предлагаме готови разработени и сигурни пазари за техните потребителски стоки, стимулираме развитието на техните икономики, създаването на нови работни места, решаването на техни икономически, социални и демографски проблеми. Доказал ли е някой кой печели повече от тази свобода – бедните или богатите страни? То също може да бъде доказано и сигурно ще е в наша вреда, но какво от това!

Ние се радвахме, че в края на 1989 г. беше преустановено заглушаването на западните радиостанции и се надявахме, че ще научаваме от тях истината за света. Скоро обаче разбрахме, че те лъжат не по-малко от нашите медии преди 10 ноември 1989 г. Особено силно го чувстваме в сложни световни ситуация, като настоящата, със събитията около Украйна.

Ние се радвахме на разширяването на стопанските връзки със западни фирми след 1989-1990 г., което беше правилно решение. Увеличи се и притокът на преки чуждестранни инвестиции от западните страни. До известна степен и това беше правилно. Скоро обаче установихме чувствително увеличение на корупцията всред наши държавни чиновници. Западните ни партньори не са наши безкористни благодетели, които едва ли не късат от залъка си и жертват своите интереси, за да ни помагат. Те никога не идват тук, ако това не им е много, ама много изгодно, по-изгодно отколкото в други региони на света. Тук даже подлежи на изясняване кой на кого помага повече – те на нас или ние на тях.

Гражданите на България виждат с очите си и много други неща, които им донесе реставрацията на арогантния балкански капитализъм през тези 25 години:за второто диво първоначално натрупване на капитали у нас в рамките на едно столетие и преживените във връзка с това трагедии от стотици хиляди хора; за престъпната приватизация на активи за много десетки милиарди лева; за разрухата в индустрията и земеделието; за продажбата на почти всички наши търговски банки, на БГА „Балкан”, на БТК на чужди капитали на обидно ниски цени; за чудовищните неизгодни за България условия на концесионни договори с чуждестранни компании за добив на най-ценни метали и други суровини, сключени от продажни управници; за толерираното пълно разминаване на основните потоци на преки чуждестранни инвестиции с националните интереси и приоритети на България; за принудителното преждевременно закриване на четири ядрени блока в АЕЦ Козлодуй, от което страната ни губи 20-25 млрд. лева; за ограбените спестявания на милиони хора чрез хиперинфлацията, обезценяването на лева и фалитите на банки; за скотската бедност на 2,5 милиона пенсионери; за господството на фанатичния пазарен фундаментализъм в икономическата политика, което забавя и оскъпява икономическото ни развитие; за превръщането на поголовните съкращения на ресурси и персонал в синоним на реформите; за пренебрегването на политиката за стимулиране на растежа, заетостта и доходите като средство за по-бързо излизане от кризата и за ускорено догонващо икономическо развитие; за тежките материални и морални поражения от пребиваването на МВФ, Световната банка и другите западни съветници у нас; за мизерния живот на над два милиона пенсионери; за несгодите на младите хора, търсещи отчаяно работа и на младите семейства – за свой дом и за отглеждане на децата си; за мащабното изтичане на мозъци и на генетичен потенциал при емиграцията на над 600 хиляди най-предприемчиви и динамични млади хора, повечето от които никога няма да се завърнат в родината; за възобновяването на забравени вече болести, като туберкулозата и други; за растящата отново неграмотност, особено сред ромското население; за разрастващата се демографска криза, която прераства в демографска катастрофа - България се превърна в държава с най-неблагоприятни демографски показатели в Европа, а по някои от тях и в света, в резултат на което населинието ни се топи и към края на това столетие може да се превърнем от държава в географска територия; за безнаказаната престъпност, корупция и мафиотизация; за огромната и неефективна държавна администрация; за излъганите надежди и крещящата несправедливост у нас. И всичко това Плевнелиев нарича „най-успешен период в нашата история”!

Списъкът от злокобни характеристики на тази антихуманна система е безкраен. Всичко това сега се възстановява в България. По груби мои оценки през тези 25 години от българския народ са отнети (откраднати) над 95 млрд. лева, а неподлежащите на количествена оценка загуби и пропуснати ползи, заедно с духовната деградация са зашеметяващи.Ето в това е голямото престъпление на така наречения български преход, а не в клишето за „неразказаната пълна истина за социализма”, както ни внушава Плевнелиев тези дни.

  •  
    и споделяне