Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 ноември 2014, 16:24

Разочарованието от „Оранжевия Майдан”

Разочарованието от „Оранжевия Майдан”

„Оранжевата революция” в Украйна стана синоним на пълно разочарование. Преди 10 години Киев беше обхванат от масови протестни акции.

Но след една година украинците трудно си спомнеха, за какво са излизали на Майдан. А за „оранжевите лидери” днес въобще не е прието да се говори.

На 22 ноември 2004 година в Украйна се състоя втори тур на президентските избори. Привържениците на Виктор Юшченко, който по предварителни данни отстъпвал на своя съперник Виктор Янукович, излезли в центъра на Киев на Майдан на Независимостта с искане да бъдат отменени резултатите от изборите. Протестните акции продължили два месеца, в продължение на които вниманието на целия свят било приковано към Украйна. В историята онези събития влезли под яркото наименование - „оранжева революция”.

На практика, народният протест се оказала предварително планирана и добре подготвена акция.Това била класическа цветна революция, която имала свои спонсори и организатори. Главната цел на „оранжевия майдан”, както и на Евромайдана, който започна миналата година, било извършване на държавен преврат и смяна на властта, каза донецкият политолог Владимир Корнилов:

- Онова, което стана тогава, и което се наблюдава днес - това е сваляне на конституционния строй и идване на власт на нелегитимни хора, които организирали този преврат.

„Оранжевият протест” на Майдан доведе до повторно гласуване. В нарушение на всички конституционни норми беше организиран т.н. „трети тур” на президентските избори, победител на които стана Виктор Ющенко. На поста премиер беше назначена неговата съратничка Юлия Тимошенко.

Но още през пролетта на 2005 година между президента и премиера започнаха конфликти. През септември Тимошенко беше изпратена в оставка, а рейтингът на Ющенко стремително започна да пада.

Лидерите на „оранжевата революция” не оправдаха очакванията на онези, които ги подкрепяха на Майдан. В живота не бяха извършени видими промени. Както отбелязват очевидци на онези събития, първоначално новите украински власти нямаха нито политическа воля за реформи, нито стратегическо виждане как да ги провеждат.

„Оранжевите лидери” не оправдаха очакванията и на техните чуждестранни куратори, които бяха заложили на тях. Много американски политолози, аналитици и политици не криеха, че били разочаровани от това, че Юшченко и Тимошенко не могли да се договорят.

Този урок в пълна степен беше взет под внимание при подготовката на новия Майдан, отбелязват експерти. Било решено да се постави акцент не на амбициозни политици, а на националистически движения. Това вече доведе до разцепление на страната и началото на бойни действия. Жертви на сегашния конфликт вече станали повече от 4 хиляди украинци. Епохата на безкръвните „цветни революции” завърши.

  •  
    и споделяне