Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
16 ноември 2014, 15:27

Ако сме честни, ще кажем, че влизането в НАТО и ЕС беше грешка

Ако сме честни, ще кажем, че влизането в НАТО и ЕС беше грешка

В своето обръщение към народни представители лидерът на партия «Атака» Волен Сидеров прави равносметка на изминалите години партийно ръководство.

От името на ПГ на партия АТАКА искам да направя изявление, че ние не сме нито литературен кръжок, нито клуб по политология. Ние сме политици. А политиката е поредица от реални занимания, които трябва да водят до реални ефекти в обществото. Затова когато говорим от тази трибуна за прехода, неговите последици и това какво стана в България, трябва да сме наясно с политическите си виждания и начина си на действие, по който работим.

Тук, в тази зала, присъстващите партии, които се водят за по-стари, традиционни, би трябвало да обяснят защо се съгласиха с този преход. Защо например социалистическата партия, която се прекръсти от комунистическа прие да има такъв преход и му даде тласък. Въпросът е кой предаде отвътре крепостта. А това беше част от това политбюро, което свали собствения си лидер и каза тук в България ще има див капитализъм. Това беше преврат, извършен по поръчка отвън.

Съветското и американското посолство тогава работеха заедно. Сега картинката е съвсем друга. Няма такова единодействие. Америка не доминира по начина както от 90-те години. Ние, българите, се подадохме на една измама, че Запада в лицето на Америка и Западна Европа, иска наистина България да просперира. Оказа се, че Западът се нуждае от нас единствено като от колониална територия, която да бъде използвана за евтина работна ръка, да й се взимат природните ресурси без пари и тук да си настанят МОЛ-овете и магазините, в които да си продават техните стоки. Нашите стоки им пречеха.

Ние бяхме наистина развита индустриална държава. В същото време България нямаше интелектуална свобода. Това трябва да се каже ясно. Защото аз съм бил участник в движения, които се бореха за тази идея – да издаваш вестници, книги, да говориш, да пишеш. Е, оказа се, че и там има голяма доза илюзия. Получи се многообразие от много вестници и в същото време нивото на цялата журналистика падна надолу. Това е факт. Появи се жълтото, появи се пошлото, появи се пародията на словото, а не самото слово. Така че и свободата на словото се оказа една илюзия. Хем я има, хем тя не води до по-добро.

Колкото до политическите действия, аз бих запитал всички, които са били във властта – леви или десни, центристи и прочее. А тук повечето партии са били във властта. Бих ги запитал защо така правите анализ на прехода, че той довел до срив. Обаче се съгласявахте, че трябва да бъде приватизирано всичко. Не се противопоставихте на криминалната приватизация, не застанахте в защита на тази българска индустрия, която наистина част от нея беше на световно ниво, не казахте - не, дайте да видим какво ще правим България, а оставихте тази мътна вода да тече и да отнася. Заедно с мръсната вода да изхвърлим и бебето. Затова имат вина всички, които бяха управляващи през тези години. Те, сега да кажат защо така стана.!

Една лява партия, която въвежда плосък данък, за мен не е лява. Една дясна партия, която се съгласява да няма българска индустрия, не е дясна, защото тя защитава чуждия капитал. В момента България си разиграват коня чуждия капитал – банков, индустриален и търговски. Ние нямаме собствена индустрия, собствена търговия, всичко това е в чужди ръце. Печалбите от това отиват в чужди каси, банките ни са чужди и ние сме колонизирана, поробена нация, която от година на година започва да живее по-зле. И от година на година народът все повече не вярва на тези, които управляват, които и да са те.

Тази картина може да се промени само и единствено с политически средства ако направим ясен анализ и кажем – беше грешка влизането в Европейския съюз. Беше грешка влизането в НАТО. Ако сме честни ще го кажем.

Откакто влязохме в ЕС животът не се е подобрил. Това значи, че е било грешка. Защо не я признаем. Ами защото е светотатство, богохулство. Да кажеш, че влизането във великия ЕС – това е лошо. Както едно време не можеше да се говори срещу великият Съветски съюз. Нима до там стигнахме, че днес не можем ясно и честно да кажем – влизането ни в НАТО беше грешка.

НАТО поначало е една голяма измама. Защото, Горбачов, дето не искат да го чуят в неговата родина, предаде интересите на своята държава и на целия източен блок и се съгласи да се обединят двете Германии. Него го излъгаха. Казаха му – НАТО няма да се разширява, НАТО ще се разтури заедно с Варшавския договор.

Варшавският договор се разтури през 91-ва година, НАТО се разширява. В момента тук в България е шефът на альянса, и си говорят с българските ръководители, как НАТО да се разшири още на Изток.

Това беше голяма измама от страна на САЩ. На тази измама Горбачов, горбачовци се вързаха, а България беше както винаги безгласна буква. Сега какво ни пречи, ние ако сме политици достойни, да кажем – членуването ни в НАТО не ни носи никаква полза. Не само ако гледаме прагматично, не само това, че армия нямаме, че военната ни мощ е разтурена, разбита, че всичко това, което го имаше вече го няма.

Геополитически ние ставаме член от един съюз, който работи в измама вече 25 години. А значи и ние участваме в една голяма измама. Тогава защо трябва да се правим, че така трябва. Трябва да сме в НАТО, трябва да сме в ЕС, защото, разбирате ли, нямало как, къде другаде.

Има как. България може да поддържа неутралитет. Не е вярно, че сме малка страна и съветвам колегите да не използват този термин, защото ние сме една средна европейска държава по големина. Освен това имаме изключително велика и достойна история и можем спокойно да казваме на другите партньори в Европа нашата позиция без да се притесняваме.

Само че какво става. Отчитаме че преходът е лош, но представителите на тази или онази партия отиват в Брюксел и си мълчат. Не запитват колегите от Брюксел, защо никакъв интерес нямат към нашия живот? Защо не са ни посъветвали, когато безумната криминална приватизация се вихреше? Напротив, казваха ни – давайте, по-бързо, продължавайте реформите. Защото реформите отвън ги разбираха така – заличете си цялата индустрия, ние ще ви кажем какво да развиете и ще ви кажем кои сектори ще ги вземат наши фирми.

България от водещо място в някои сектори сега е на дъното, на дъното на всички дъна. И това не предизвиква политическа реакция. Затова пак ще повторя – ние сме политици и трябва да действаме. Не да пишем есета, не да рецитираме стихотворения. Когато отидем в Брюксел трябва да се чува гласа ни. И да кажем – дами и господа от Брюксел, не сме съгласни, дали ще бъдат санкции, които ни ощетяват, дали ще бъде политика, която ни убива индустрията.

Отново ще припомня 2008-ма година. Тук, в тази зала, единствено АТАКА гласува против Лисабонския договор. А какво представлява той? Диктат на транснационалните компании спрямо националните държави. Тогава с ръкопляскане беше прието. Ура! Влизаме в Европа и на АТАКА се гледаше като на някаква презряна група от хора, която – нали ги знаете тези. Да, ама се оказахме прави, защото сега ако прочетете критиките на Лисабонския договор от западни анализатори, ще съберете ей такъв тон. Със закъснение много хора осъзнават, че трябваше тогава да реагираме. Но не го направихме. Защо? Ами нали знаете европейските перспективи и т.н. и т.н. Приказки, идеологеми, които нямат реално политическо действие, смисъл и последствие.

Затова моят призив към всички народни представители е да гледат това, което вършат. Да бъде то в съответствие с нашите интереси, не с идеологеми. Защото живота ни минава, а робуването на идеологеми не води до нищо хубаво. Практическата политика означава - да не се съобразяваш понякога с този, който изглежда голям. Виждали сме ги такива. Много империи рухнаха, а България остава.

  •  
    и споделяне