Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
7 ноември 2014, 14:15

Кой ще спаси ЕС?

Кой ще спаси ЕС?

Публикуваната тази седмица аналитична прогноза на експерти от Европейския съюз значително влоши перспективите за икономически растеж в ЕС и еврозоната – включително и за 2015 година.

Сега, по резултатите от 2014 г. се очаква растеж от 0,8% от БВП, вместо от 1,2%. За еврозоната корекцията на растежа към по-лошо е още по по-значителна - от 1,7% до 1,1% - при това вече става дума за 2015 г. Падат и основните показатели за икономическата активност в еврозоната. Главният анализатор на компанията „CMC Markets“ в Сидни Рик Спунър смята, че "влошаването на прогнозите за еврозоната" ще има негативно въздействие върху глобалните икономически тенденции.

Причините за кризата в ЕС са свързани преди всичко с дългосрочната погрешна политика на Брюксел във финансовата сфера - каза в интервю за "Гласът на Русия" експертът от Руската академия на науките Яков Миркин:

- Консолидирането на бюджета и икономическият растеж всъщност си противоречат. Консолидирането на бюджета - това обикновено е намаляване на разходите, съкращаване на работните места в публичния сектор, увеличаване на данъците. Всичко това води по-скоро до падане, отколкото до връщане на пътя на устойчивото икономическо развитие.

Но, ако самата криза в ЕС е породена от обективни причини, политическите действия на ръководството на организацията още повече я изострят. Европейските страни смятат нарастващите загуби. Според датския вестник „Berlingske“, започнатата от Европейския съюз "война на санкции" с Русия може да доведе до крах на националните селскостапански производители и предоставилите им заеми банки. "Забраната на вноса на храна от страна на Русия и намаленото търсене от страна на Китай свалиха цената на свинското месо и млякото. Паднаха също и цените на зърнените култури и кожата от норка. В резултат на това много датски фермери са застрашени от фалит", - се казва в публикацията.

Под въпрос са глобалните проекти, на които зависи животът на европейските граждани. В рамките на ЕС, все повече се чуват гласове за развитие на сътрудничеството с Русия. Президент на Финландия Саули Нийнистьо призова лидерите на скандинавските и балтийските страни да не засилват конфронтацията с Русия. Той подчерта, че страната му няма да се поддаде на натиска от страна на другите държави в отношенията с Русия.

В същото време в Унгария подкрепиха курса на развитие на партньорството с Русия с решение на парламента. Депутатите решиха да ускорят строителството на газопровода "Южен поток" на унгарска територия. Министър-председателят Виктор Орбан заяви, че независимо от ситуацията в Украйна "газът трябва да стигне до Унгария и затова имаме нужда от още един газопровод". По странно стечение на обстоятелствата, подкрепяните от Брюксел демонстрации срещу закона за плащането за интернет-трафика бързо прераснаха в демонстрации срещу кабинета на Орбан, точно когато правителството обсъждаше съдбата на "Южен поток".

  •  
    и споделяне