Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
3 ноември 2014, 15:52

В югозападната част на Русия, във Воронежска област, на много километри се простира бял скалист рид. Необичайният цвят на скалите е предаден от кредни седименти, образувани преди милиони години. Сред тези скали се намира село Костомарово, а близо до него има православен манастир.

Той е определен като един от най-необичайните манастирите на страната: храмовете и монашеските килии се намират в дълбините на пещери, които са се скрили между белоснежните скали. Огромните подземни зали на главната катедрала събират около 2 хиляди души.

Не е известно кога и кой е построил тези пещерни храмове. В края на XIX век руските изследователи предполагат, че са се появили в началото на нашата ера, много преди Рус да приеме християнството. Може би, този манастир е бил първата християнска обител на територията на Русия.

Съвременните учени не бързат с изводите, но и те обръщат внимание на поразителната прилика на костомаровските храмове с древните пещерни църкви, открити в източната част на Турция. Преди две хиляди години, първите християни, спасявайки се от преследванията, са избягали в планините и са се скриели в пещерите. Те са построили в тях много църкви. Така че, хипотезата за създаването на пещерен манастир в Русия от ранните християни изглежда оправдана.

Въпреки това, първото документално споменаване на манастира се отнася към края на XVIII век. Тук са идвали отшелници, търсещи убежище от света. В дълбините на пещерите те си строили килии и прекарвали живота си в пост и молитва. С течение на времето, в манастира започнали да ходят поклонници от цяла Русия. Те се молили в подземния "храм Спасител" - същият, който събира до 2 хиляди души.

Фасадата на храма се състои от бели скали, завършващи с малки златни куполи. Вътре цари полумрак, въздухът е напоен с аромата на тамян. Огромните сводове на храма са поставени върху 12 мощни стълба от креда (символ на 12-те апостоли - учениците на Христос). Пред иконите са запалени свещи. Горяща свещ дават на всеки посетител на храма или пещерите на манастира, само с нейна помощ можете да се движите в мрака на подземните лабиринти.

Тайнството на изповедта се извършва в пещерата на Покаянието. До нея води дълъг, тесен коридор. Постепенно сводът става по-нисък, поклонникът трябва да се навежда, а в килията на монаха-изповедник той сякаш влиза с дълбок поклон: урок по смирение за тези, които идват, за да изповядат греховете си.

Бродейки по подземните храмове и галерии ви се струва, сякаш сте се оказали безкрайно далеч от познатия свят с ежедневните му тревоги и проблеми. Вероятно, същите усещания са изпитвали и монасите, желаещи да се отделят от светската суета. Но "преградата" се оказала илюзорна.

Социалните сътресения, разтърсили Русия през миналия век, не отминават и тихата обител. След революцията през 1917 година, манастирът е затворен. По време на Втората световна война там е имало ожесточени боеве, и в пещерите от бомбардировките са се криели местните жители. Манастирът се възражда едва след разпадането на СССР. Изоставените пещери са разчистени от боклуците, построени са няколко наземни храма и монашески килии. Днес територията на пещерния манастир принадлежи на женската православна общност. Както и преди векове, тук идват множество поклонници. И златните куполи на манастирските църкви все още сияят над белоснежните скали.

  •  
    и споделяне