Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
1 ноември 2014, 12:11

В навечерието на българския празник – Деня на народните будители, в Мраморната зала на Библиотеката за чуждестранна литература в Москва се откри книжната изложба „Научната книга в България”.

Това е съвместен проект между Държавната библиотека за чуждестранна литература, Българския културен институт и Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, - каза координаторът на БКИ Ирина Ромак.

Българската академия на науките, водещи български университети и библиотеки предоставиха за експозицията книги по история, култура, археология, лингвистика, литература и религия.

Библиотекарският университет в София предостави книги, посветени на българските паметници на културата и историята, литературата и музеите, историята на религиозните доминации в България, създаването на библиотеките, в частност, електронните, информационното осигуряване на научните изследвания, българското възрожденско просвещение, управление и организация на библиотеките.

За първи път празникът се отбелязва в Пловдив през 1909 г., а от 1921 г. до 1944 г. той става официален национален празник. В най-новата история на България празникът отново се възражда през 1992 г. по идея на българския историк и обществен деец Петър Константинов.

По традиция в началото на мероприятието пред паметника на патриарха на българската литература Иван Вазов се събраха представители на българската диаспора, сътрудници на посолството и просто ценители на българската култура, за да поставят пред постамента цветя, като знак на уважение към великия писател, - допълни Ирина Ромак.

В България будители е прието да се наричат активни дейци на националното и културното възраждане. Това са личности, с които страната ни винаги ще се гордее, - каза в интервю за нашия кореспондент професорът от Софийския университет „Свети Климент Охридски” Анна-Мария Тотоманова:

Качване на аудио-файла

Възстановихме празника след промените. Той се отбелязва от преди 1944 година и е посветен на всички онези, които са допринесли за това българският народ да бъде буден и образован, да гледа света с просветени очи.

На първо място ние почитаме светите братя Кирил и Методий, техните ученици и нашите възрожденци. Имаме не малко исторически личности, дали своя принос не само в българската, но и в европейската култура, с които българския народ може да се гордее. Паметта за тях е важна преди всичко за младежите.
Във всичко, което се говори за нашите будители, има и известна доза легенда, залегнала в народната памет. Това внася особен колорит в този празник, прави го още по-интересен.

Този празник, възможно и не толкова популярен, колкото 24 май, все пак стана един от най-любимите за българите. В същност, между тях има много общо. Това е празник, в който ние си спомняме за тези, с които България винаги ще се гордее, - казва професор Тотоманова.

  •  
    и споделяне