Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
19 октомври 2014, 10:33

Ние често говорим за братските връзки между руския и българския народ. Това не е епитет. Българските корени от древни времена са врастнали в руската земя. Сибир, Алтай, Поволжието, Северен Кавказ и редица други региони могат да заявят близостта си с българите.

Масовата миграция започнала при разпадането на Велика България. Държавата била кратко обединение на българските племена, което историците отнасят към 623 – 671 г. То възникнало в степите на Източна Европа скоро след загиването на държавата на хуните. Основната маса се намирала в причерноморските и приазовските степи. Българите на великия конгломерат, губейки могъществото си, започнали да търсят нови територии, в които по силата на яркия си темперамент и умения добре се приспособявали към най-различни условия на живот и лесно се асимилирали.

Днес ще посетим Кавказ, в Кабардино-Балкария. И ще разберем, има ли нещо общо между България и Балкария?

Близостта на балкарците и карачаевците е свързана с „черните българи”. В Кабардино-Балкария потомците им сега живеят в Черкески район, разказва специалистът по Кавказ и балкарски учен-историк Муслим Баразбиев.

Различни изследователи многократно са изразявали мнение, че между балкарците и българите съществува генетична връзка. Някои учени дори са стигали до извода, че по-правилно би било българите да се наричат балкари. Между другото, „Балк” в персийска интерпретация означава сияние, а „Ар” – мъж.

Исторически е доказано, че предците на съвременните българи от IV в. са живели в Северен Кавказ. През V в. българите са оглавявали съюза между тюркските племена. Тъкмо тук в тези земи при тях се появил стремежът към уседналост, започнали да се зараждат ранни феодални отношения, възникнали зачатъци на държавност. А в началото на VII в. се родила Велика България, чийто създател е хан Кубрат. Той бил успешен пълководец, забележителен политик и по време на управлението му държавата достигнала своя разцвет, господствайки в Предкавказието. Столица станала намиращата се на Таманския полуостров Фанагория – античен град, някога създаден от гърците. При Кубрат владенията на България се разпростирали на изток до Волга, на юг до Кубан и на запад до Днепър. Северните граници оставали неопределени по силата на подвижността на преселванията.

Със смъртта на Кубрат държавата прекратила съществуването си. Територията, въпреки заветите на бащата, който им заръчал да живеят задружно и сплотено, била разделена между синовете му. Разприте им попречили да противостоят на хазарите и те претърпели поражение. В кубанско-кавказките земи на бащата останал най-големият син Батбаян. Тъкмо неговата орда получила името „черни българи”.

Така че има всички основания да говорим за кръвна връзка на немалка част от населението на Русия с българите, - отбеляза в заключение балкарският учен Муслим Баразбиев.

  •  
    и споделяне