Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
18 октомври 2014, 12:34

На брега на Волга, там, където минава древният Велик път на коприната, се намира един от най-забележителните паметници на руското културно наследство – Българското градище с руини на древния град Велики Болгар или, както още го наричат, Болгар.

Градището е Български държавен историко-архитектурен музеен резерват, най-старият в република Татарстан. В комплекса му влизат Съборната джамия, Източният и Северният музей, Църквата „Успение”, Малкото минаре и Ханската гробница, Бялата и Черната палати, Ханската баня и природни забележителности.

Болгар - една от столиците на Волжка България, а по-късно един от най-важните градове на Златната Орда, възниква в началото на Х в., - разказва заместник-директорът на музейния комплекс Андрей Фасхутдинов.

Самата държава се появила при преселването в резултат на разпадането на Велика България. Част от жителите й се заселили по долното течение на Дон и в Северен Кавказ, а част – на Дунав, където през 681 г. се образувала Дунавска България. Българите, преселили се на територията на съвременен Татарстан, били асимилирани от местното население: славяните, фино-угрите, предците на съвременните мордви, марийците, удмуртите и други тюркски народи. Българите били превъзходни търговци, пътували в много мюсюлмански страни. Тъкмо те през 22 г. на Х в. първи в този край приели исляма като държавна религия. При това в продължение на много векове тук заедно с тях достатъчно мирно живеели и езичници, и християни.
С времето Волжка България се съюзила с империята на Абасидите – Багдадския халифат. През 1236 г. , след монголското нашествие, съдбата на Болгар рязко се променила. Волжка България била покорена, но времето на Златната Орда може да се нарече период на нейния разцвет. От средата на XIV в. се появили каменни постройки на българо-татарската архитектура. Когато процъфтявала Ордата, процъфтявал и Болгар. Когато Ордата била в упадък, същата участ постигала и Болгар. С окончателното разпадане на Златната Орда слиза от историческата сцена и Болгар. След 1431 г. населението заминава за Казан и неговите покрайнини. Така Казан става приемник на Болгар. Не случайно на първите монети на Казанското ханство, вече съвършено независимо от Ордата, на арабски език бил изсечен надписът: „Нов Болгар”.

По-нататък съвършено опустелият Болгар, чак до съветския период, става само място за поклонение. За татарите с тяхната много сложна етногенеза това заселване остава неразривно свързано с историята им. По същество за хората, живеещи на тази територия, думата „татари” е чуждо име, дошло с монголското нашествие. Много от тях и до днес наричат себе си българи.

Сега Болгар има собствен герб. Макар че това е най-малкият в Татарстан град – населението му е 8500 души, той се ползва с огромна популярност и преди всичко като архитектурно-туристически център. През август тази година на сесията на ЮНЕСКО, провела са в Катар, Българският археологически комплекс в Татарстан беше включен в списъка за Световно наследство под номер 1002. По този повод в Болгар беше организирано голямо тържество, което посети Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, отбеляза в заключение заместник-директорът на музейния комплекс Андрей Фасхутдинов.

  •  
    и споделяне