Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
14 октомври 2014, 16:22

ЕС: Ще оредее ли опашката за приемане?

ЕС: Ще оредее ли опашката за приемане?

Както съобщи излизащият във Виена вестник «Die Presse», Австрийската организация за европейска политика – ÖgfE е провело сред гражданите на страната допитване, посветен на отношението им за по-нататъшно разширяване на ЕС.

Повечето анкетирани са се изказали против. И още тези дни стана ясно, че тъкмо на представителя на Австрия в Комитета на регионите на ЕС е възложено да подготви позиция на органа за отношението му към разширяването на ЕС.

Единна Европа преживя няколко „вълни” на разширяване. Последната от тях, която нарекоха в медиите „Големият взрив”, стана, да припомним, през 2004 г., когато в ЕС бяха приети 10 страни наведнъж. Седем от тях се числяха преди към т.нар. „социалистическа общност”.

Както скоро се изясни, новите страни не са били готови за влизане в ЕС от гледна точка на съответствие на критериите за приемане. След приемането в ЕС през 2007 г. на България и Румъния политическите лидери на Европа започнаха да говорят за необходимост от пауза за по-нататъшния процес на разширяване в ЕС. Но през юли 2013 г. редовете на европейския клуб беше попълнен от още един – 28-и член в лицето на Хърватска. Този път мнението на повечето експерти беше еднозначно – трябва „спирка”.
И ето че тези дни в Брюксел се появява обемист документ, наречен „Стратегия за разширяване и най-важни предизвикателства през 2014 – 2015 г.”.

В нея става въпрос за перспективата да бъдат приети в ЕС страните от Западните Балкани. В момента статут на кандидати за влизане имат Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония и Албания. Към потенциалните кандидати се отнасят Босна и Херцеговина и Косово. Доклад по въпроса за Стратегия на разширяването от името на Комитета на регионите – най-важния консултативен орган в ЕС, изразяващ интересите на местните политически образования, трябва да направи през април 2015 г. ръководителят на намиращия се в Залцбург Институт на регионите на Европа професор Франц Шаусбергер.

Любопитно е, как ще оцени целесъобразността на поредните „вълни”  на разширяване представителят на Австрия, където две трети от гражданите са против приемането в ЕС на Сърбия, Македония и Черна гора и 80 процента - против членството на Албания и Косово?

Едва ли, разбира се, професорът ще хвърли ръкавица на Брюксел. Още повече че, както отбеляза тези дни германският онлайн портал „Гражданският глас в световната политика” (Bürgerstimme in Weltpolitik), появяването на „измислен враг” в лицето на уж агресивната Русия, а също и „съзнателно инсценираната” под прекия натиск на САЩ украинска криза дават подходящ повод да се стимулира по-нататъшна „експанзия” в ЕС на изток. За политизирането на политиката на разширяване на ЕС коментира за „Гласът на Русия” и експертът от руския Институт по Европа Владислав Белов:

- Решението на ЕС за разширяване на изток беше обосновано тъкмо от политически мотиви. Това беше желание да се завърши геополитическото преразпределяне на силите на европейския континент с включване на страни то бившия социалистически блок в орбитата на западноевропейската интеграция, макар че нито една от тези страни не беше за това готова.

  •  
    и споделяне