Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
30 септември 2014, 16:15

Кого бомбардират американците в Сирия?

Кого бомбардират американците в Сирия?

На генералния секретар на ООН Бан Ки-мун тези дни му се наложи да напомни на американците, че бомбардировки на територията на Сирия без официално обръщение на правителството на тази страна, или без съответно решение на Съвета за сигурност на ООН, ще се смятат за нарушение на международното право.

Може да изглежда странно, че за това се налага да се напомни на онзи, който най-гръмко от всички заявяваше за нарушение на международното право след присъединяването на Крим към Русия. И което е още по-странно, това е контекстът, в който се развиват последните събития.

Понятно е, че ако трябва да се води борба против терористите на „Ислямска държава“, то необходимо е да се нанасят удари по техните позиции в Сирия. Но от гледна точка на обичайната логика е много сложно да се разбере, защо при това се заявява, че главен враг остава режима на Башар Асад. Очевидно е, че ударите по най-злостните врагове на сирийския режим обективно спомагат за укрепване на позициите на този режим. И съвсем не се поддава на разбиране твърдението на САЩ, че едновременно те имат намерение да оказват помощ на групите на опозицията, воюващи против официален Дамаск. Предвижда се на тези групи да бъдат доставени нови видове оръжие и друга помощ. Но именно от тази опозиция фундаменталистите получиха значителна част от западното оръжие, с което сега воюват против армията на Ирак.

Ситуацията наистина е абсурдна: от страна бомбардират врага, от друга предават оръжие на онези, които дори формално са негов съюзник.

Причината за тази колизия е двойствена. От една страна, за да си осигурят подкрепата на Саудитска Арабия и другите сунитски държави, американците трябва да демонстрират, че Асад, както и преди, остава враг, а въоръжените групировки, близки до горепосочените арабски държави, обратното – са приятели на САЩ. От друга страна, да бъде помолено предварително разрешение на правителството на Дамаск за провеждане на бомбардировки би означавало да бъде признат сирийският режим като събеседник и потенциален съюзник. А най-главното е, че при това би се наложило да се водят преговори с неговите основни защитници: Иран и Русия. Иран би поставил въпроса за ядрената си програма, а Русия би искала да намали амбициите на САЩ в Украйна.

Освен това, Турция се отказва да подкрепя операциите на САЩ против „Ислямска държава“. Първо, поради възможността от ответни удари на ислямистите по своя територия. Второ, защото Анкара се опасява, че режимът на Асад така или иначе може да се укрепи и да ликвидира претенциите на Турция на хегемония в съседните страни и в целия район.

В резултат е много трудно да се разбере, кой кого подкрепя и каква е крайната цел. Остава да се добави, че бомбардировките сами по себе си не могат окончателно да разгромят терористите, и рано или късно ще възникне необходимостта от провеждане на наземна операция. Но и в този случай също абсолютно не е ясно, кой и къде ще провежда тази операция.

  •  
    и споделяне