Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
3 септември 2014, 09:07

Приятелите за Андрей Стенин: Той се доближи до войната толкова близко, колкото е възможно

Приятелите  за Андрей Стенин: Той се доближи до войната толкова близко, колкото е възможно

Колегите и приятелите на фотокореспондента на МИА "Россия сегодня" („Русия днес”) Андрей Стенин, който загина в Украйна, си спомнят за него като за истински професионалист, който предпочитал вместо скучната работа в офиса, да фотографира в „горещи точки”.

Той сам избрал опасната професия на военен фотограф – за да заснеме исторически събития, които като валяк преминават по съдбите на обикновените хора.

Стенин замина да отразява конфликта в Украйна през май тази година, ежедневно предавайки в редакцията десетки снимки. Връзката с него прекъснала на 5 август. В края на август в една от разстреляните и изгорели коли на трасето между Снежни и Дмитровка била открита кола Renault Logan с телата на трима души. Експертизата показала, че едното от тях е на Стенин.

„След една от първите си командировки в Кайро, след като се завърна пълен със сили и творчески желания, с пламтящи очи, той се срещна с ръководителя на редакцията за фотоинформация Владимир Баранов и му направи предложение. Той казал, че не иска нищо друго да снима, освен конфликти. Нека да не снимам нищо друго, а конфликтите винаги ще бъдат мои!”, спомня си думите на Андрей, директорът на Обединената дирекция за фотоинформация на МИА "Россия сегодня" („Русия днес”) Александър Щол.

Не можеше да седи на едно място

В Славянск Стенин живеел в един апартамент с Дмитрий Стешин, негов приятел, също военен кореспондент на вестник „Комсомолская правда”, който го прибрал от разрушен дом след бомбардировки, където Андрей наел под наем жилище, в което той останал сам.

„С него живеехме много дружно, въпреки, че почти не разговаряхме: и двамата сме социопати. Заедно пътувахме на задания, гледахме филми, слушахме музика. След това аз трябваше да замина и никога не съм мислил, че го виждам за последен път. Чувстваше се, че той е разстроен, защото остава сам, си спомня Стешин. След това много мислех: защо той не замина с нас? Толкова силно го беше погълнала войната и той просто се срасна с нея. Това е като предозиране. Той се страхуваше да се върне към мирния живот: там няма да има вълнуващи събития с остър сюжет. Аз се върнах в Москва и ние си кореспондирахме всеки ден. Той разказваше страшни неща, беше ясно, че ситуацията е много тежка, страшна бъркотия. За журналиста е много сложно да работи в такива условия. Но той не можеше да седи на едно място”.

Стенин действително не можеше да седи на едно място: преди Славянск бяха Сирия, ивицата Газа, референдумът в Крим, барикадите и лагерите от палатки на Майдан, Египет, Либия, Киргизстан и Турция.

Хиляди снимки и един текст

Стенин започнал като пишещ кореспондент: от 2003 години работел в „Руская газета”, след това в „Газета.Ru”. С фотография започнал да се занимава в 2008 година – въобще престанал да бъде пишещ кореспондент, като с това предизвикал неразбирането и недоумението на колегите и тогавашното ръководство. Андрей работел като извънщатен сътрудник за ИТАР-ТАСС, РИА „Новости”, „Комерсант”, Reuters, Associated Press, France Press. От 2009 година е фотокореспондент на РИА „Новости”, от 2014 година – специален фотокореспондент на МИА "Росссия сегодня" („Русия днес”). Два пъти е бил лауреат на премиета „Сребърна камера”(2010, 2013 години).

Единственият текст за кариерата си на фотокореспондент той написал след командировката в Либия. Той бил напечатан под заглавие „Как се сражавахме за Рас-ел-Ануф и свободна Либия” (http://ria.ru/arab_analytics/20110331/359745138.html). Неговият очерк станал своего рода снимка, поглед на професионален фотожурналист и човек, оказал се в центъра на бойните действия.

Дмитрий Стешин запомнил този репортаж от Либия. „Бях поразен от майсторството му и го попитах: защо не пишеш? Той отговори, че „иска да пише за душата, а да работи с фотоапарата”, разказва Стешин.

До последния момент имаше надежда

В Донецка област Стенин прекарал почти три месеца. Той снимал последиците от артилерийските обстрели в Славянск, Семьоновка, Николаевка, Снежни, Мариновка: горящи и разрушени домове, болници, магазини за хранителни стоки, църкви, пострадали местни жители и деца, погребения на загинали. В обектива на Стенин попадал и бита на опълченците. Андрей Стенин един от първите се оказал на мястото на катастрофата на малайзийския самолет Boeing 777 в района на град Шахтьорск, предавал от мястото снимки на останките от самолета и телата на загиналите. Андрей изпратил последните снимки в редакцията на 5 август. А на 7 август МИА "Россия сегодня" („Русия днес”) съобщи, че връзката с Андрей Стенин е прекъсната.

Последното, което беше известно е, че той с двама военни кореспонденти на сайта на опълчението „Информационен корпус” заминал с кола Renault Logan син цвят за градовете Шахтьорск и Снежное, източно от Донецк.

„Работата е в това, че именно в този момент украинската Национална гвардия започнала настъпление в този район. Тя изолирала Дмитровка от Снежни и организирала в това място укрепен район”, разказа приятел на Стенин, кореспондентът на Lifenews Семьон Пегов. Но в средата на август обкръжението било разкъсано и Националната гвардия отстъпила от района. Станало известно, че Стенин с колегите не се появил в Дмитровка. След това се получи друга информация: след като заела хълм по средата между Снежни и Дмитровка, Националната гвардия разстрелвала всички минаващи коли, опасявайки се, че под прикритието на граждански лица, пътуващите могат да ги нападнат, или че това са опълченци, които се опитват да се измъкнат от обкръжението.

„На 20 август открихме в този район около 15 коли, в това число обгорялата Renault Logan с три тела. Беше невъзможно те да бъдат опознати без генетична експертиза: от телата останали буквално малки купчинки пепел и калцинирани кости”, спомня си Пегов.

За това, че един от загиналите може да е именно Стенин, имало няколко факта: времето и мястото на разстрелването на екипажа на колата, двата професионални обектива в багажника. Недалеч била намерена фирмена италианска риза, която приличала на една от онези, с които ходел Стенин. На ризата били подгънати ръкавите – приятелите на Стенин си спомнили, че той имал навика да прави това.

Картината съвпаднала с онова, което разказал един мъж, но когото успели да позвънят до единия от телефоните на Стенин в средата на август. Мъжът се представил като украински военен, който тези дни се завърнал от района на Дмитровка в Славянск. Той много точно назовал мястото, където взел този телефон, и заверил, че неговият предишен собственик е убит.

Генетичната експертиза потвърди най-лошите подозрения

„Очакване на чудо... Това състояние е типично за всички нас, започвайки от детството. В сложната, а след това и драматичната ситуация с Андрей Стенин в югоизточните региони на Украйна, би ни се искало да вярваме и да се надяваме на положителен изход и решение”, заяви специалният фотокореспондент на МИА "Россия сегодня" („Русия днес”) Владимир Вяткин.

„Какъв беше той? Силен е надежден професионалист в своята тясна специализация. Мълчалив и едва забележим в редакционното ежедневие. Той ни напусна завинаги, оставяйки след себе си неоценими снимки от историческата хроника от началото на 21 век, чиято значимост ще определи времето”, добави Вяткин.

Той живееше истински единствено под куршумите

„Изглеждаше, че Андрей истински живее само там – под куршумите, под грохота на артилерийските обстрели, във войната. Тук, в Москва, той скучаеше и при първа възможност заминаваше за поредната „гореща точка”, откъдето изпращаше снимките си, спомня си старши редакторът на отдела за аналитици и продуценти на снимките на МИА "Россия сегодня" („Русия днес”) Екатерина Новикова. Ние всички знаехме, че ако бъде нужно, Стенин ще остави всичко и веднага ще замине там, където си опитват да изпратят редактори, не е важно, дали това е през деня, или през нощта”.

„Обективът на Андрей беше нацелен към събития, където не всеки би се осмелил да попадне. На неговитех снимки хората видяха истината за войната. Да убиеш фотожурналист – това е все едно да извадиш очите на обществото”, е убеден Виталий Белоусов, специален фотокореспондент на МИА "Россия сегодня" („Русия днес”).

„Пътуванията в зона на конфликти винаги отнемат много сили, душевна енергия. Такива пътувания през последните няколко години Андрей имаше предостатъчно, заяви специалният фотокореспондент на МИА "Россия сегодня" („Русия днес”) Валери Мелников. Андрей се приближи до войната толкова близко, колкото беше възможно. Погледнете неговите последни снимки, и може би освен войната, вие ще видите онова, което ще запомните завинаги”.

Снимките, заснети от Андрей Стенин, можете да видите тук

  •  
    и споделяне