Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
31 август 2014, 12:03

Поуките от Втората световна война за днешна Европа

Поуките от Втората световна война за днешна Европа

Преди седемдесет и пет години – на 1 септември 1939 – в Европа лумна Втората световна война, поредният кървав пожар, отнесъл живота на милиони хора.

Две световни войни – това е цената, платена от народите по света за престъпленията, амбициите и грешките на собствените си управници. Но докато Първата световна война наистина беше неочаквана за абсолютното мнозинство европейци, то за Втората такова нещо не може да се каже. В течение на 30-те години на 20-ти век в Европа не утихваха конфликти с напълно ясен глобален вектор.

Както се оказа, обаче, не за всички той беше ясен. Лидерите на Великобритания и Франция вместо реално противодействие на набиралия сила агресор в лицето на хитлерова Германия поеха курс към неговото “умиротворяване“. По този начин, в края на 30-те години беше изпуснат последния реален шанс за превантивно създаване на антихитлерова коалиция. Вместо пресичане в зародиша на укрепването на германската военно-политическа мощ, на Хитлер даваха Австрия, Судетите, след това цялата останала Чехословакия, през пръсти гледаха на появата на концлагери и на антисемитизма. А някои от днешните критици на Русия – по-специално Полша – и сами участваха в разчленяването на Чехословакия, не забравяйки при това да адресират обвинения към Москва, предложила на Прага военна помощ.

Още по-цинична беше позицията на лидерите на Великобритания, в това число премиера Невил Чембърлейн. Според свидетелство на министъра на външните работи на Великобритания Александър Кадоган, главата на кабинета казал през онези дни, че „по-скоро ще отиде в оставка, отколкото ще подпише съюз със Съветите“. А на 10 септември 1938 година най-близкият съветник на премиера по политически въпроси сър Хораций Уилсън предложи на Чембърлейн да потвърди, че „Германия и Англия са двата стълба, поддържащи мира от разрушителния напор на болшевизма“.

Свои интереси гонеше и Сталин, когато СССР подписа договора за ненападение с Германия. Резултатът е известен добре: на 1 септември 1939 година Хитлер стовари цялата си военна мощ не върху СССР – на каквото се надяваха в Лондон и Париж – а върху Полша. След това дойде редът на Западна Европа. Укрепналият германски фашизъм потъпка всички договори и започна прекрояване на Европа по свое усмотрение.

А през 1946 година администрацията на президента на САЩ Хари Трумън обяви, че самото съществуване на СССР е несъвместимо с интересите на американската национална безопасност – напомни в интервю за "Гласът на Русия" докторът на истерическите науки Валентин Фалин:

- Същото говореше и британският премиер Чембърлейн: за да живее Британия, Съветският Съюз трябва да изчезне. Подобен подход Западът изповядва и днес. За това, че „Русия следва да изчезне“, през 1996 година беше казвал тогавашният американски президент Бил Клинтън.

Днес в Европа, в Украйна, по инициатива на САЩ и редица западноевропейски лидери тоново се разиграва циничният антируски геополитически сценарий. Населението на Донбас се жертва на плановете за „изолиране“ и „наказание“ на Русия, за преразпределяне сферите за влияние и укрепване собствените си позиции.

  •  
    и споделяне