Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
7 август 2014, 14:58

Дайте на всяка култура да расте, което е естествено за нея

Дайте на всяка култура да расте, което е естествено за нея

„Гласът на Русия” продължава серията текстове на Александър Исаевич Солженицин, посветени на руско-украинските отношения. След излизането на статията „Как да устроим Русия?” Святослав Каравански, дългогодишен затворник в ГУЛАГ, украинец, пише „Отворено писмо до Александър Солженицин”, публикувано във вестник „Русская мысль” от 19.10.1990 г.

Отговорът на Александър Солженицин до Святослав Каравански е бил публикуван във вестник „Русская мысль” от 02.11.1990 г.

Многоуважаеми Святослав Йосифович,

Дълбоко уважавайки Ви заради всичко изтърпяно и за Вашата издръжливост в изпитанията, аз съм радостен да чуя сега мекия Ви глас, при все, че вашите земляци – от трибуната на Върховния съвет на СССР и до далечните емигрантски вестници – единствено и направиха извод от моята статия, че аз съм великоруски шовинист, привърженик на колониализма, лакей на имперската тирания и „ограничено мислещ империалист” („Гомин Украина”, 10.10.1990 г.). Такава явно преднамерена глухота и недобросъвестност изумяват, но и ме карат да застана нащрек: какво искат те да прикрият с това буквално ръмжене?

Към Вас мога да се обърна с надежда за взаимно разбиране, каквото те ми отказаха.

На историческите Ви доводи, като започнем с отразяването на татарското нашествие (ако смятаме Червонна Русия за не Русия), би могло пространно да се отговори, но всички те напълно се припокриват с най-силния довод, който Вие сега и не привеждате заради неговата яснота: че ако сърцата на украинците страстно пожелаят днес отделяне, тогава няма за какво и да се спори. И за това съм писал още в „Архипелаг ГУЛАГ” (част V, гл. 2), така че сегашното ми обръщение съвсем не е „безпрецедентно”. Но ето че и Вие не отбелязвате, че при такова жадуване аз не споря с отделянето на Украйна…

Но – наистина на Украйна.

Сега, когато в Западна Украйна събарят паметниците на Ленин (там им е и мястото!), защо западните украинци най-страстно от всички искат Украйна да има тъкмо ленински граници, подарени й от бащицата Ленин, когато той искаше по някакъв начин напълно да я задоволи заради лишаването й от независимост – и допълнително й даде Новорусия (Югорусия), Донбас (за да бъде откъснат басейнът на Донец от донските „контрареволюционни влияния”) и значителни части на Левобрежието, които от векове не са били на Украйна. (А Хрушчов без колебание „подари” и Крим). И сега украинските националисти с всички сили бранят тези „свещени” ленински граници?

Аз пиша в статията си (сякаш от никого не е прочетено): „Разбира се, ако украинският народ наистина иска да се отдели, никой няма да посмее да го задържи насила. Но тази обширност е многообразна и само местното население може да реши съдбата на своята местност, на своята област”. И заради това аз ли съм „ограничено мислещ империалист”? А онези, които забраняват народната волеизява и дори защо ли се плашат от нея, са демократи и свободолюбци, така ли??

В такава яростна обстановка не може да бъде обсъден най-сложният въпрос, където нашите два народа са се съединили в милиони семейства и със стотици местности.

И още един довод, който, за мое изумление, привеждате и Вие: че изборът на език, който да учат децата, не трябва да е „прищявка на родителите”, а трябва да решава правителството на републиката. Този довод е поразителен. Тогава и изборът на християнската вяра, кръщаването на децата още повече не трябва да са „прищявка на  родителите”, а да чакаме за това държавни указания ли? „Неукраинците са свободни в избора си”, - пишете Вие; само че ще бъдат ли орязани училищата? А украинците не са „волни в избора си”. Значи отново насилие?

Не, не е нужен такъв диктат, дайте на всяка култура да расте, което е естествено за нея.

В Русия текстът за първи път излиза в списание „Звезда”, 1993, 12.

  •  
    и споделяне