Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
6 август 2014, 17:28

Живот в условията на война. Част 2. Донецк

Живот в условията на война. Част 2. Донецк

Нощта на събота срещу неделя мина неспокойно, чуваха се взривове, стрелба, по някои улици преминаваше бойна техника. Тревожните звуци на войната станаха част от градския шум. Всички знаят, че Донецк е обкръжен от артилерия, и чакат обстрел.

Част 1 - Живот в условията на война. Горловка

Жителката на Донецк Людмила Р., пенсионерка, на 65 години, споделя впечатленията се за живота в тревожното за Донбас време.

- При нас е истинска война. Стрелят с еднокалибрени снаряди. Отначало мислехме, че ще ни се размине, но Луганск не пощадиха, а сега е наш ред. Основно обстрелват покрайнините, тази седмица на 29-ти снаряди прелетяха в центъра на града. През нощта особено добре се чува. Майка ми, тя е на 90 години, плаче и казва, аз войната съм преживяла, при немците нямаше такъв страх, както сега.

Как стои въпросът със снабдяването на града?

- Продукти има, почти както през мирно време, но асортиментът започва да се влошава. Цената на някои продукти, например, на кашкавала, падна с 30%, след като Русия забрани вноса на украински млечни продукти. Същото е и със зеленчуковите консерви. На пазара преди беше пълно със зеленчуци, плодове, сега също продават, но малко, много магазини и магазинчето също затвориха.

Лекарства в аптеките има, но много поскъпнаха. Комуналните служби работят добре, извозват отпадъците, поливално-миялните цистерни са редовни, цветята растат, в града  е красиво. Само с водата не е лесно: студена има цял ден, но топлата я пускат вечерта по три часа на денонощие.

Какви чувство предизвиква войната?

- Потиснатост. Пътуваш в транспорта, народът е малко,  всички са потиснати, напрегнати, през цялото време очаквам бомбардировки. Страхуваме се, разбира се. Хората се стараят да не излизат от къщи. Градът е опустял.

Как мислите, какво ще стане по-нататък?

- Всички се надяват на по-добро, надяват се, че в Киев ще осъзнаят, че не трябва да се унищожава този най-красив град.

Всички проклинаме правителството – това е безумие: да се убива народът. Онази част на Украйна е като зомбирана, там пишат, че при нас тук има чеченци, руски войници, че Украйна воюва с Русия. Нищо такова няма, всички мъже – наши местни, се вдигнаха на защита. Защото опълчението на Донбас се защитава, а не напада. От ръцете на опълченците не е загинало нито едно украинско дете, а по вина на киевските военни загинаха десетки деца. И защо ни нападат? За това, че не мислим като тях. И никой от властите в Киев не държи на хората.

Но се надявам, че народът в централна и западна Украйна все пак ще разбере до какво ги докараха. Някои украински войници вече се отказват да воюват, преминават на наша страна. За какво да умират? Да се биеш срещу същите хора, какъвто си самият ти? Никога не мислехме, че в Украйна такова може да се случи.

  •  
    и споделяне