Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
4 август 2014, 09:18

Слово към украинците и беларусите

Слово към украинците и беларусите

„Гласът на Русия” продължава серията текстове на Александър Исаевич Солженицин, посветени на руско-украинските отношения. Днес представяме откъси от публицистичното есе „Как да устроим Русия”, публикувано в „Литературная газета” през 1990 г. Хонорарът за статията Солженицин превежда в полза на жертвите от аварията в Чернобилската АЕЦ.

Самият аз съм едва ли не половин украинец и в ранните си години съм расъл под звуците на украинска реч. А в тъжната Беларус съм изкарал по-голяма част от годините ми на фронта и до болка заобичах нейната немотия, пораждаща тъга, и кроткия й народ. И към едните и към другите се обръщам не като външен, а като свой.

Пък и народът ни се е делял на три колена единствено заради страшната беда на монголското нашествие и полската колонизация. Всичко това е отскоро измислена лъжа, че едва ли не от IX в. е съществувал особен украински народ с особен не-руски език. Ние всички заедно идваме от скъпоценния Киев, „откъдето е започнала руската земя”, според летописа на Нестор, откъдето ни е озарило християнството. Нас са ни управлявали едни и същи князе: Ярослав Мъдри е разделил между синовете си Киев, Новгород и цялото разстояние от Чернигов до Рязан, Муром и Белоозер; Владимир Мономах е бил едновременно и киевски княз, и ростовско-суздалски; такова единство има и при служенето на митрополитите. Народът на Киевска Рус е и създал Московската държава. В Литва и Полша беларусите и малорусите са възприемали себе си като руснаци и са се борели срещу ополячването и окатоличването. Връщането на тези земи в Русия са били осъзнавани тогава от всички като Възсъединяване.

Да, болно е и позорно да си спомним указите от времената на Александър II (1863, 1876) за забраната на украинския език в публицистиката, а след това и в литературата, - но това не е издържало дълго и е било от онези умопомрачителни закостенелости и в управителната, и в църковната политика, които са подготвяли падането на руския държавен строй.

Но и суетната социалистическа Рада през 1917 г. се съставя чрез съглашателство между политиците, а не е била избрана от народа. И когато, пренебрегвайки федерацията, обявява излизането на Украйна от Русия – тя не се е допитала до общонародното мнение.

Вече ми се е налагало да отговарям на емигрантските украински националисти, които твърдят в Америка, че „комунизмът е мит и не комунистите, а руснаците искат да завладеят целия свят” (и ето, че вече 30 години това, че „руснаците” вече завладяха Китай и Тибет, така и стои в закона на американския Сенат). Комунизмът е такъв мит, който и руснаците, и украинците изпитаха на шията си между стените на ЧК (рус. Черзвычайная комиссия; бълг. Извънредна/Чрезвичайна комисия) от 1918 г. Такъв мит, който изкорени в Поволжието дори семенното зърно и обрече 29 руски губернии на суша и смъртоносен глад през 1921-1922 г. И същият този мит предателски натика Украйна в същия безпощаден глад през 1932-1933 г. И след като заедно сме преживели от комунистите общата колективизация, наложена чрез камшици и разстрели, нима ние не сме съединени по силата на тези кръвни страдания?
В Австрия и през 1848 г. галичаните още са наричали националния си съвет „Головна Руска Рада”. Но после в изтръгнатата Галиция, при австрийските гонения, са били „откърмени” изопаченият украински ненароден език, натъпкан с немски и полски думи, и изкушението да бъдат отучени закарпатските руснаци от руска реч, и изкушението от пълен общоукраински сепаратизъм, който при вождовете на днешната емиграция се проявява ту чрез карикатурното невежество, че Владимир Велики „бил украинец”, ту вече с невменяемото нажежаване: нека живее комунизмът, за да се затрият москалите! (рус. москали – презрително прозвище, употребявано по отношение към руснаците).

Оставаше само да не споделим болката за смъртните мъки на Украйна в съветско време.  Но откъде този замах: насила да откъснем Украйна (и онази, където никога стара Украйна не е имало, като „Дивото поле” на скитническите племена – Новорусия, или Крим, Донбас и едва ли не до Каспийско море). И ако съществува „самоопределяне на нацията”, тогава тъкмо нацията трябва да определя съдбата си сама. Без общонародно гласуване – това няма да се реши.

Днес да бъде отделена Украйна, значи да се реже през милиони семейства и хора: какво смесване на хора; в цели области има руски превес; колко хора се затрудняват да си изберат една от двете националности; колко са от смесен произход; колко са смесените бракове – пък тях „смесени” никой и досега не ги е смятал. В глъбините на основното население няма и сянка от нетърпимост между украинци и руснаци.

Братя! Не ни трябва това жестоко разделяне! – това е помрачение на комунистическите години. Ние заедно изстрадахме съветското време, заедно се озовахме в този изкоп – и заедно ще се измъкнем.
И за два века – какво множество от изтъкнати имена се пресичат в нашите две култури. Както го формулира М.П. Драгоманов: „Неразделимо е, но не може и да се смеси”. Дружелюбно и с радост трябва да бъде отворен пътят на украинската и беларуската култура не само на територията на Украйна и Беларус, но и Великорусия.  Никаква насилствена русификация (но и никаква насилствена украинизация, както от края на 20-те г.), от нищо неограничено развитие на паралелните култури, и изучаване в училище и на двата езика, по избор на родителите.

Разбира се, ако украинският народ наистина иска да се отдели, никой няма да смее да го задържи насила. Но тази обширност е многообразна и само местното население може да реши съдбата на своята местност, на своята област, а всяко новообразувано при това национално малцинство в тази местност трябва да срещне същото ненасилие спрямо себе си.

Всичко казано напълно се отнася и за Беларус, освен че там не са разпалвали безогледен сепаратизъм.
И още: ние трябва да се поклоним на Беларус и Украйна за чернобилското бедствие, извършено от кариеристите и глупаците на съветската система, и да ги поправяме, с каквото можем.

  •  
    и споделяне