Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
4 август 2014, 14:18

Рождението на ООН: проблеми и противоречия

Рождението на ООН: проблеми и противоречия

Преди 70 години на конференция в Думбартън-Оукс страните-участнички в антихитлеристката коалиция заговориха за създаване на нова организация за сигурност.

Предложенията, издигнати тогава, залегнаха в основата на Устава на ООН - международна площадка, която стана ключова в решението на въпроси на военните конфликти за много години напред.

В тогавашния момент, създаването на ООН беше най-ефективното решение. Но веднага се набелязаха проблеми между двата лагера - съветския и западния. С времето взаимното недоверие така и не изчезна. О първоначално заложеният принцип на вето постепенно стана пречка по пътя на решаване на глобалните проблеми, отбелязват експерти.

Към средата на 40-те години на миналия век стана ясно, че приетият в 1919 година Версайлски договор вече не работеше. Лигата на Нациите като инструмент за предотвратяване на конфликти едва ли удовлетворяваше потребностите на новата епоха. В същото време ужасът от Втората световна война накара лидерите сериозно да се замислят за нова система за сигурност за да избегнат грешките на миналото. Но при създаването на новия орган, неговите създатели не взеха предвид много неща. Така ключов елемент на организацията стана Съветът за сигурност(постоянни членки - СССР(Русия), САЩ, Англия, Франция и Китай), който минимизира приемането на възможни решения, каза директорът на Института за политически изследвания Григорий Добромелов:

- Най-главният принцип стана правото на вето на всеки член на Съвета за сигурност на ООН на всяко колегиално решение. А от древни времена е известно, че ако някой притежава правото на вето в колегиален орган, то такъв орган преди всичко е необходим за спиране на приемането на някакви решения, а не за активна конструктивна реформаторска работа.

Лидери на ООН станаха страните-победителки. Между двата лагера - съветския и западния, веднага възникна напрежение. Това значително усложни работата на организацията, казва политологът Борис Межуев:

- Главният проблем на ООН се състои в това, че нейното създаване съвпадна с началото на „студената война”. Но ООН направи така, че „студената война” не прерасна в „гореща”. И в това е нейната заслуга.

Конфликтът между двете системи стана истински проблем. Необходимо беше да се имат предвид интересите на двете страни, а това не беше просто. Всеки претендираше на своя зона на влияние, в резултат от което растеше постоянното взаимно недоверие, отбелязва Григорий Добромелов:

- Съветският съюз не доверяваше на своите съюзници, и той имаше основания за това. В завършващия период на Втората световна война, Англия и САЩ водеха сепаративни преговори с Хитлер. Освен това, беше извършено изпитания на ядрено оръжие, което проведоха САЩ.А тогава СССР нямаше такова оръжие и властите на страната разбираха важността на това нарушение на баланса. Точна така, както страните на Запада справедливо смятаха, че СССР притежава на онзи момент най-мощната армия в света. Двете страни взаимно се отнасяха с много голяма степен на недоверие.

Но и с приключване на „студената война” и разпадането на СССР, конфликтът така и не изчезна, трансформирайки се в противопоставяне: от една страна Русия-Китай, от друга - САЩ, Франция и Англия.

  •  
    и споделяне