Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
18 юни 2014, 14:38

Конституция-призрак

Конституция-призрак

Преди 10 години, на 18 юни 2004, на специална среща на високо равнище на Европейския съюз беше одобрен текстът на първата Конституция на съюза. Но той така и не влезе в сила. Под названието „Договор за въвеждане на Конституцията за Европа“ той окончателно беше подписан в Рим на 29 октомври 2004 година.

Съгласно замисъла на ръководството на Европейския съюз, договорът следваше да смени всички предишни учредителни актове на организацията и да систематизира приемането на решения в Европейския съюз, имайки предвид мащабното му разширяване.

Документът предвиждаше отказ от консенсус и право на „вето“ на отделни страни при вземане на решения, намаляване броя членки на Европейския съюз и отказ от системата за ротация веднъж на половин година на председателя на ЕС. Освен това, широки пълномощия получаваха президентът на Европейския съюз и министърът на външните работи.

Тези революционни промени изискваха подкрепа от всички членки на Европейския съюз. И точно на този етап конституцията на ЕС беше погребана – през май-юни 2005 Франция и Холандия на референдуми отклониха проекта. В резултат през юни 2007 лидерите на Европейския съюз се договориха да изработят вместо конституция един доста по-умерен „Договор за реформиране“, който беше подписан през декември 2007 в Лисабон.

Но през 2008 в Европейския съюз започна финансовата криза и всички антикризисни стратегии се сблъскаха с проблема на слабата управляемост на съюза – както политическа, така и икономическа. Изясни се, че „улеснените“ норми на Лисабонския договор пречат на Европа да се мобилизира. Изигра си ролята и приетото няколко години преди това решение за значително разширяване на Европейския съюз, напомни в интервю за "Гласът на Русия" експертът Николай Кавешников:

- Рязкото увеличаване на разликата между богати и бедни държави, влизащи в Европейския съюз, съществено усложни дейността на организацията. Това засяга такива сфери, като преразпределянето на средства, решаване на социални въпроси, функциониране на механизма за приемане на решения. Защото сега в ЕС броят страни с ниско икономическо развитие надхвърля броя държави с високо равнище.

Неефикасността и прекалената политизираност на брюкселската бюрокрация наистина станаха сериозен дестабилизиращ фактор. Според бившия президент на Чехия Вацлав Клаус, в Европейския съюз „всички толкова добре се разбират един друг, че дори и не гласуват, или дори не броят гласовете. Подразбира се, че повечето присъстващи автоматично, съзнателно и политически коректно подкрепят почти всеки от проектите, предложени от ръководството на Европарламента, Еврокомисията или Съвета“.

Не е за учудване, че и днес Европейският съюз едва ли може да се смята за ефикасно функционираща институция. А „Конституцията за Европа“ от 2004 така и си остана конституция-призрак.

  •  
    и споделяне