Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
15 юни 2014, 15:11

Драмата на Родопския Клондайк

Драмата на Родопския Клондайк

Доказаните златоносни залежи на Ада тепе в Източните Родопи са 835 000 тройунции или 27 тона чист метал. Този факт не е новина. На хълма край Крумовград се намира най-ранно датираният рудник за златодобив в Европа – 15 века преди Христа. Според проф. Албрехт Йокенхьофел от университета в Мюнстер, находището е снабдявало Троя и Микена с ценния метал.

И до днес има запазени галерии от времето на древна Гърция и Тракия, които са в непосредствена близост до вододайната зона на града. Неговите жители водиха безуспешна тригодишна съдебна сага срещу концесията дадена от предишното правитество на канадската компания Dundee Precios Metals. Неотдавна общинските власти, защитаващи интересите на града и неговите 5 хиляди жители, загубиха третото, вече окончателно, съдебно дело срещу златотърсачите от Северна Америка. С това пътят към потъпкването на екологичните норми и опасното разравяне на планината е отворен. Концесията, както и в случая с рудниците край Челопеч, е унизителна за България. Страната ни ще получава 2.3 процента от добиваното злато или за времето на концесията общо 22.7 милиона долара. В същото време канадската компания, според прогнозите, ще “изкопае” злато на стойност 1.2 милиарда долара.

Преди три години, тогавашното правителство на ГЕРБ направи ценен подарък на Dundee Precious Metals – 30-годишна концесия за разработване на златното находище на Ада тепе. Протестите на местната общественост и общинските власти спираха на няколко пъти проекта съгласно който канадската компания ще инвестира около 80 милиона долара и ще открие 250-300 работни места. В крайна сметка загубиха. Златодобивът в Крумовград ще промени тотално околната среда. Рудникът ще “изпива” над 3 милиона литра вода годишно в и без друго сухото землище. Реален е риска районът да бъде замърсен при транспортирането на рудния концентрат. Освен това за златодобива ще бъдат използвани тонове отровни вещества. Екологичните съображения бяха главната причина години наред да се отлага разравянето на планината. Световно признатият експерт по екологични въздействия от миннатта дейност - хидрологът д-р Робърт Моран твърди, че няма друга страна в Европейския съюз, която би приела условията за златодобива на Ада тепе. Безпокоящ е също и фактът, че с експлоатацията на златните залежи на хълма крй Крумовград няма да приключи съсипването на планината. В находището “Хан Крум” влизат още пет хълма, на които също има златна руда. На два от тях Къклица и Сърнак залежите се изчисляват съответно на 10 и 5.4 тона злато.

Според информация от Министерството на икономиката добива на злато на Ада тепе ще се осъщестява на площ от 19 квадратни километра. В този район основният поминък на населението е земеделието и животновъдството. А в рудата, която ще се добива там има високо съдържание на арсен – 145 грама на тон, а също и кадмий Реален е рискът районът да бъде замърсен с тежки метали. Което означава само едно – край на традиционния поминък, край и на биоразнообразието, което прави околностите на Крумовград и близките селища подходящи за различни форми на туризъм. За съжаление решението на магистратите в Административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Което означава, че за златодобива на Ада Тепе вече е дадена зелена светлина.

  •  
    и споделяне