Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
12 февруари 2014, 11:53

Дезинтеграционните процеси в Босна и Херцеговина

Дезинтеграционните процеси в Босна и Херцеговина

Антиправителствените протести в Босна и Херцеговина намаляват. В Сараево, по искане на демонстрантите, бяха освободени всички задържани участници в протестите.

За пет дни стълкновения в страната са пострадали общо 348 души, приблизително поравно на полицаи и демонстранти. Сблъсъците в Босна и Херцеговина са най-големите от времето на войната от 1992 -1995 година. Кой стои зад протестите, и до какво могат да доведат те? Мнение на историка Пьотр Искендеров:

- Положението в Босна и Херцеговина през последните години беше взривоопасно, но политическите сили успяваха да го държат под контрол. В Република Сръбска управлява Социалдемократическият съюз на Милорад Додик, а в Мюсюлманско-хърватската федерация - умерените националисти мюсюлмани.

Но, социално-икономическа криза, която дойде в Босна и Херцеговина от Европейския съюз, отслаби позициите на Милорад Додик и умерените мюсюлмански лидери. Сега на политическата сцена се втурнаха по-радикални сили. Протестите ще продължат, въпреки отстъпките, които властите вече направиха.

Ситуацията може да достигне до състояние, когато ще бъде поставен въпросът за промяна на съществуващия модел в Босна. От една страна, е възможна голяма централизация и фактическо премахване на Република Сръбска. Или обратното, ще става дума за процеси на дезинтеграция. В резултат на това, Босна и Херцеговина ще се превърне в още по-аморфна конфедерация и в крайна сметка може да престане да съществува като независима държава.

До каква степен може да продължи да се раздробява Югославия?

- Не става дума за раздробяване на Югославия, а за това, че частите на Босна и Херцеговина могат да се присъединят към съседните държави. Босненците и хърватите не крият желанието си да живеят в Хърватия, особено сега, когато Хърватия се присъедини към Европейския съюз. Босненските сърби се стремят към историческата си родина. Остава мюсюлманският анклав с център Сараево. Това ще бъде мюсюлманска квази-държава, подобна на сегашното Косово, което е финансирано от ЕС и прави планове за влизане в Европейския съюз, заедно със Сърбия.

Откъде произхожда случващото се в Босна и Херцеговина?

- Тази ситуация води началото си от втората половина на 90-те години, когато беше създадена сегашната Босна. Международната общност имаше всички възможности да превърне Босна в жизнеспособена икономически развиваща се страна, но тази възможност беше изпусната. Не беше създадено реално икономическо, социално и политическо пространство.

Равновесието, което съществува в Албания, в Босна и Херцеговина не работи, защото там става дума за много по-сложна плетеница от противоречия. Вместо създаването на истински функционираща икономика и политическа система, международната общност беше принудена да разрешава конфликтите между радикалните и умерените ислямисти, между хърватите-сепаратисти и хърватите-националисти.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне