Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
28 ноември 2013, 12:01

Преследването на бягащия водород

Преследването на бягащия водород

На 26 ноември НАСА изстреля космическия апарат VeSpR за изучаване на атмосферата на Венера. Апаратът беше изведен в космоса с помощта на геофизическа ракета и летя в течение на по-малко от 10 минути. От тях едва 4 минути и 10 секунди той наблюдава Венера, но учените се надяват, че и тази информация ще помогне да разберем – къде е изчезнала водата на Венера.

Експериментът е планиран от университета на Бостън. VeSpR е ултравиолетов телескоп, който е конструиран да измерва само един показател – линия на излъчването на водородния атом, наречена „лайман-алфа”. По нея експериментаторите се надяват да възстановят данните за количеството водород в горната атмосфера на Венера и по-тежкия му изотоп – деутерий. Тези данни са ключ към информацията за количеството на вода на Венера през ранните периоди на историята й и кога тя е изчезнала от планетата.

Днес Венера е много суха, както и Марс. Ако се концентрира цялата вода, която се намира на Венера, тя ще покрие планетата със слой едва 3 сантиметра – в сравнение с 3 километра на Земята. Но така не е било винаги. Предполага се, че трите планети от земен тип са се образували с примерно еднакво количество вода, но след това Венера и Марс са я изгубили. Всъщност този процес продължава и сега – на повърхността вода няма, но в атмосферата молекули присъстват. Под действието на слънчевата светлина те се разлагат на кислород и водород (или деутерий), които постепенно се вдигат в горните слоеве на атмосферата, а от там се отнасят от слънчевия вятър. По-леките атоми водород си отиват по-бързо, деутерият малко се задържа. Ако се измери съотношението между деутерия и водорода в зависимост от височината, може да се предположи, колко вода е имало на Венера по-рано и в какви количества планетата я губи днес.

Височината на полета на VeSpR е близо 110 километра. И въпреки че четирите и нещо минути намиране на апарата в космоса изглеждат нищожно малко, учените от Бостън се гордеят, че по научна ценност тези данни са съпоставими с четири часа наблюдения с помощта на космическия телескоп „Хъбъл”. Дори повече, телескопът VeSpR след полета може да се използва повторно.

Интересно е, че почти едновременно Японската аерокосмическа агенция (JAXA) съобщи за начало на работата на орбиталния телескоп SPRINT-A, който също изучава атмосферата на Венера и Марс. Той беше изстрелян през септември и има на борда си ултравиолетов спектрометър за изучаване на загубите на атмосферата на Венера и Марс под действието на слънчевия вятър. Спътникът се намира в орбита на височина 950-1150 километра и се планира да работи една година.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне