Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
21 ноември 2013, 18:05

Henkel вдига селското стопанство на Русия

Henkel вдига селското стопанство на Русия

Фермерът Владимир Кошманов, физик по образование с диплома на един от престижните московски технически институти - https://www.facebook.com/vladimir.koshmanov - разказа в интервю за "Гласът на Русия" за възраждането на руското село, за совите предци – немския графски род, за съдбата на руските немци през Втората световна война и за това, как специалист по ядрена физика станал селянин.

- През януари 2007 година научих, че в селото, където живее баба ми, може евтино да се купи парцел земя. Започнах да оформям покупката без всякакви мисли за бизнес, но след като купих първия парцел се замислих за създаване на ферма.

КОРЕСПОНДЕНТ: Имали ли сте достатъчна представа за селското стопанство за да започнете свое дело?

Владимир Кошманов: Всяко лято с братята и сестрите прекарвахме при баба в това село. За селското стопанство не съм бил много информиран, но какво е градина, крава, прасенце, конче, пшеница и много друго си го представях добре.

КОРЕСПОНДЕНТ: Повлия ли Вашата работа върху жителите на това село?

Владимир Кошманов: През 90-те години помня и пиянството, и други лоши неща. Когато се заех със селско стопанство, вече мнозина от жителите на селото бяха умрели от водката, а някои си заминаха. Към 2007 година там останаха предимно старците. Сега пияниците не изчезнаха, но положението се променя, макар и бавно. За влиянието на моята дейност е още рано ад се говори, а и не са ясни перспективите на моето стопанство. Практически всичко правя „от нулата”. Мисля, че качествени промени в съзнанието на хората ще има, ако те видят резултатите. Хората никъде не се радват на разрухата и безработицата.

КОРЕСПОНДЕНТ: Каква е средната заплата във Вашата ферма?

Владимир Кошманов: Днес средната заплата е 250-350 евро. Това, разбира се, е малко, но фактически това не е заплата на работниците от фермата, а е моя дотация. Практически нищо не печелим, защото производството не е постигнало планираната мощност. Целта ми е да имам 10-15 сътрудници със заплата по 450-550 евро. Вървя към тази цел, макар че на времена ми е тежко.

КОРЕСПОНДЕНТ: Вие сте от руските немци, познавате ли корени си от Германия?

Владимир Кошманов: Предците ми дойдоха в Русия преди 250 години, на същите земи, които сега отново ми принадлежат. В рода ми имаше няколко фамилии, но най-известната от тях е сигурно графове Henkel.

КОРЕСПОНДЕНТ: Каква бе съдбата на Вашето семейство по време на Първата и Втората световна война?

Владимир Кошманов: За Първата световна война не мога да кажа нищо. А за Втората световна война баба ми разказваше много неща. През 1941 ги интернираха в лагер, но им провървя – откараха ги в Чехословакия като роби, а не в Освиенцим. Баба ми казваше, че немците не се отнасяха към нас по-добре, отколкото към руснаците. Тя и сестрите й не обичат много да си спомнят за онези времена. Когато войната свърши, можеше да се избира, да се замине на Запад, или обратно в СССР. Моите роднини избраха СССР – своята Родина. Смятам, че са сторили правилно, нашият дом е Русия. Имаше и такива от нашето село, които останаха в Германия, те също не се оплакват. Всеки си има свой избор и свой път, и затова аз отново съм в своето село.

Мненията на редакцията и на участниците в интервюто могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне