Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
20 ноември 2013, 13:26

Енергийната „примка” на Европейския съюз

Енергийната „примка” на Европейския съюз

В навечерието на срещата на високо равнище на "Източно партньорство" във Вилнюс, привържениците на европейската интеграция продължават активно да рекламират „изгодите”, които държавите от постсъветското пространство могат да получат от асоциацията с Европейския съюз.

Особено място в сбирките с легенди за райския живот в Европейския съюз заемат разказите, че Европа ще помогне на Украйна, Молдова и други страни на "Източно партньорство" да получат енергийна независимост от Москва. Ако обаче погледнем опита на източноевропейските членки на Европейския съюз, възниква съвсем друга картина. Обещанията за енергийна независимост на практика се превръщат в „енергийна примка”.

Отношението на Европейския съюз към икономическите интереси на своите „младши” партньори е лесно ад се оцени, изхождайки от това, какво европейските власти направиха с тяхната енергетика. Класическият пример е Прибалтика, която се превърна във вносител на скъпия европейски ток след като Брюксел накара Литва да затвори Игналинската АЕЦ. На европейци не им трябват конкуренти, а използването на административни лостове за тяхното премахване е доста печеливша и отдавна изпробвана практика. Игналинската АЕЦ не е единственият пример за безкомпромисно егоистичната политика на Европейския съюз в сферата на енергетиката. Съдейки по това, че контролът върху украинската атомна енергетика след подписването на договора за асоциация с ЕС изцяло преминава в ръцете на европейската агенция Евроатом, чака я пълно унищожаване.

Политиката на Европейския съюз в енергетиката добре се вижда и върху примера на България, Румъния и Полша. Европейският съюз създава условия за включване на енергийните системи на партньорите в своята система, което от една страна отваря възможности за износ на ток, но от друга рязко повишава вътрешните цени, което води до загуба на рентабилност на промишленото производство. В случая с Украйна, Европейският съюз има и един друг подбудителен мотив: синхронизирането на украинската и европейската енергийна система означава „отсичане” от руската система, което, според Брюксел, е съществен плюс. А за да не може Украйна по административен начин да запази вътрешните такси за ток, Брюксел си има верен съюзник в лицето на Международния валутен фонд. Румънският опит за преговори с Международния валутен фонд сочи една интересна закономерност. Брюксел и Международният валутен фонд издигат доста сходни изисквания: приватизация на енергетиката, цени на равнището на европейските. Този тандем леко постига своите цели, особено на преговори със страните, които изпитват финансови сложности. Излиза, че вместо обещаната енергийна независимост и помощ в постигането на „европейски стандарти”, Европейският съюз хвърля върху шията на слабите икономики „енергийна примка”.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне