Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
13 ноември 2013, 13:39

Съмнителни спекулации

Съмнителни спекулации

България няма да бъде "троянски кон" на Москва в Европа, заявява президентът Плевнелиев в интервю за френския седмичник "Нувел Обсерватьор".

Такава декларативност, характерна за неговия стил на изразяване, звучи като застраховка – да не би читателите на авторитетното издание да останат с впечатление, че в България зреят условия за кардинална промяна на политиката. Броени дни преди тази публикация “Нувел обсерватьор” писа: "Студентите протестират срещу овладяването с помощта на Кремъл на икономиката, медиите и политическия живот от бившите комунисти, превърнали се в "социалисти”. Спекулациите с твърдението, че в България има сили, които са в състояние да променят евроатлантическата ориентация на страната, намираща се в тежка социална, иконмичесака и политическа криза, не са от вчера.

При първото си посещение в САЩ, на среща с представители на българската емигрантска общност в Сиатъл, президентът Плевнелиев каза дословно: “Аз ще пътувам вече предимно от София на Запад за разлика от някои мои предшественици”. Подобно изявление, чиято дешифровка означава “нас Русия не ни интересува”, може да направи само политик, който е на светлинни години от дипломацията, който не познава европейската история и още повече – съвременните реалности. Преди 24 години, след края на студената война и разпадането на Съветския съюз, България избра своя път. Днес е член на ЕС и НАТО. И нито един сериозен български политик не е отхвърлил този избор. Така че въпросът за ориентацията е окончателно решен. Остават само някакви съмнения в главите на пишман-политици като Плевнелиев и бившият финансов министър Симеон Дянков, който се позволи с дразнещия си фалцет да изкаканиже “ще напляскаме Русия”.

Прави впечатление, че след тази публикация и германския посланик в София Матиас Хьопфнер на среща със стачкуващи студенти, по техните думи, е проявил интерес към проблемите свързани със “зараждащият се краен национализъм” и тревогите на студентите за “бъдещето на европейската ориентация на България и замяната й с евроазиатска”. Едва ли е случайно съвпадението на приказките за някаква “евроазиатска” ориентация на страната с финализирането неотдавна на преговорите за “Южен поток” - гигантска инвестиция, която може да постави началото на реанимация на тежко болната българска икономика. В интервюто за “Нувел обсерватьор” Плевнелиев казва още, че нещата не могат да останат сиви, а са черни или бeли - "или сте за Eвропа, или против нея, или сте за една функционираща демокрация, или за една олигархична икономическа система". Според него следващите избори за Европейски парламент през май 2014 г. трябва да бъдат не за лявото и дясното, а "за" и "против" европейското развитие на страната. Отново намеци, съмнения и опасения от русофилските чувства на голяма част от българския народ и сътрудничеството в икономическата сфера и най-вече в енергетиката.

Плевнелиев би трябвало повечко да чете. Бих му препоръчал по специално трудовете на един от най-успешните и мъдри политици на нашето време – Хенри Ксинджър. Той, между другото пише - "Историята на Русия остави на Европа наследство от романтична носталгия по периодите на сътрудничество... Мнозина в Германия отъждествяват националните катастрофи с изоставянето на завета на Бисмарк - винаги да се държи отворена дипломатическа възможност към Русия; Франция помни спасяването си през две световни войни чрез съюза с Русия”. Като предприемач в Берлин преди години той би трябвало да е чувал нещо за “Ostpolitik” (източната политика) на Германия, която се ръководи преди всичко от националните интереси. “Северен поток” не пречи на най-голямата западноевропейска страна да бъде лидер на Европейския съюз. Както “Южен поток” не променя избрания от България външнополитически курс.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне