Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
11 ноември 2013, 11:17

Eнергийна безпътица

Eнергийна безпътица

Преди петнайсетина години България имаше мощна енергийна база с перспектива страната да се превърне в енергиен център на Бълканите. Основания за такава прогноза даваха евтиното електричество, произвеждано в АЕЦ “Козлодуй” и проектът за строителството на втора атомна централа край Белене.

В момента не само че няма и помен от тези оптимистични пронози, но на прага на зимния сезон страната е изправена пред опасността от енергиен глад. Реална е заплахата от газова криза, подобна на тази от 2009 г. пак поради огромните задължения на украинската “Нафтогаз” за доставен от Русия газ. Ако това се случи България ще се окаже отново без защита, защото няма газопровод заобикалящ Украйна, през която минават доставките на газ за България. Защо и как се стигна до това плачевно състояние на енергетиката ни? Някои обясняват упадъка с активността и безнаказаността на енергийната мафия, която източвала болната енергетика. В тези твърдения вероятно има истина. По-скоро - част от истината. Проблемите опират преди всичко до голямата политика и до интересите на главните играчи в нея. Въпросът в случая е един – кой печели от енергийната безпътица на нашата малка балканска държава, чието географско положение е стратегическо.

Предисторията на сегашното окаяно състояние, в което се намира българската енергетика е свързана с членството на страната в Европейския съюз. През 1997 г. Европейската комисия поставя пред правителството на Иван Костов категоричното условие, че членство на България в ЕС е възможно само след спирането на четирите 440-мегаватови блока на АЕЦ "Козлодуй". Българското правителство безропотно приема, че те не отговорят на “високите стандарти за ядрена безопасност в контекста на разширяването на ЕС” и се “ангажира окончателно да бъдат затворени в най-ранните възможни срокове”. По онова време в помощ на чужди интереси са и голямата част от българските медии, които тиражират невярното твърдение, че реакторите, подлежащи на закриване са същите като “чернобилските” РБКМ. А истината е, че те са тип ВВЕР 440 и че никога с тях не е имало сериозни инциденти. В крайна сметка на 29 ноември 1999 г. комисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген и тогавашния външен министър Надежда Михайлова подписват Меморандум за затварянето на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй” преди края на 2006 г. От 1 януари 2007 г. България се присъединява към Европейския съюз със силно окастрена енергетика.

Решенията около съдбата на АЕЦ “Козлодуй” съвсем очевидно не са икономически обосновани и са изцяло политически. Агенцията на ядрено регулиране (АЯР) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) издават дългосрочни лицензи за работа на 3 и 4 реактори на централата. Инвестирани са милиони за осигуряване на тяхната безопасна експлоатация. Но последиците са обратни на очакваните. Така срещу своята енергийна независимост и сигурност България си “купува” членството в ЕС. Това решение се посреща на нож от българската общественост. Група народни представители завеждат дело във Върховния административен съд. Той обявява решението на правителството за закриването на 3-ти и 4-ти блок за нелегитимно, тъй като Министерският съвет не се е съобразил с решение на парламента. Въпреки това на 31 декември 2006 г. двата реактора са затворени. Следва период в който българската енергетика е системно декапитализирана чрез неправилно планиране и сделки в ущърб на интересите на страната.

Днес е сигурно и безспорно едно – енергийните ресурси в бъдеще ще намаляват. Топлоцентралите на въглища, на чиито мощности се разчита сега, са много остарели. В близките години някои от тях ще бъдат закрити. Скъпо струва тока от топлоцентралите “Марица Изток” 1 и 3 - собственост на американски компании. С тях Националната електрическа компания е договорила неизгодната за страната ни сделка да заложи свои бъдещи вземания от плащанията на българите по сметките им за ток. Освен това българскта страна има договор с тях да изкупува произведения от тези централи ток за срок от 15 години на по-високи цени. Скъпи са и вятърните и слънчевите източници на енергия. А ресурсът на основния производител на електроенергия АЕЦ “Козлодуй” с двата реактора – хилядници (над 30 процента от добиваната в страната еленергия), изтича след съответно 4 и 6 години. По мнението на специалисти животът им може да бъде удължен с още 10 години. С това ще приключи историята на мирния атом в България и достъпът до възможно най-евтината енергия. Остава надеждата, че въпросът за строителството на АЕЦ “Белене” все още не е приключил, въпреки силната съпротива на чужди лобита. В края на миналата година парламентарното мнозинство на ГЕРБ реши да се откаже от проекта. Но това решение не се споделя от премиера Пламен Орешарски. Той обяви, че ще се направи нов анализ на проекта откъм технически параметри, потреблението в страната и в региона и че ще се проучи иска от 1 милиард евро на руския изпълнител “Атомстройекспорт“.И ако се реши да се рестартира проектът АЕЦ “Белене“, ще се търси външен инвеститор.

Политическата криза в страната и тежкото й финансово състояние не позволяват да се предприемат адекватни стъпки за излизане от енергийнта безпътица. Утешителен донякъде е обявеният неотдавна в Брюксел списък с 259 инфраструктурни намерения, които имат общоевропейско значение. Единадесет се отнасят за България. Сред тях са изгражданнето на забавената газова връзка със Сърбия, увеличаването капацитета на интерконектора с Гърция, рехабилитация на вътрешната газова мрежа на страната... Финансиране могат да получат също бъдещата газова връзка с Турция, разширяването газохранилището в Чирен и увеличаване капацитета на помпено-акумулаторната водноелектрическа централа “Чаира”. Но това са палиативи предвид състоянието, в което се намира енергетика ни. Без нови ядрени мощности страната ще плодължи да крета на опашката в Европа като най-бедна и с изоставаща икономика.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне