Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
9 ноември 2013, 13:17

Дейтън 1995: Новото преразделяне на Босна и Херцеговина според плана на САЩ

Дейтън 1995: Новото преразделяне на Босна и Херцеговина според плана на САЩ

Държавният секретар на САЩ Уорън Кристофър няколко пъти се среща в Дейтън с тримата лидери на бивша Югославия, но страните не можаха да се договорят за детайлите на подписване на мирен договор по Босна и Херцеговина.

Преговорният процес вървеше бавно и болезнено. За няколко дни те решиха само един, но много важен проблем – за Федерация на Босна и Херцеговина, т.е. мюсюлманско-хърватска федерация. Мостар е нейната столица и местонахождението на всички държавни учреждения на новото обединение. Федерацията трябва да стане своеобразен образец за други нови образования, възникнали след разпадането на СФРЮ.

Неотдавна река Неретва разделяше Мостар на две трудно сътрудничещи помежду си части – хърватска и мюсюлманска. На левия бряг – хърватска полиция и хърватска валута, на десния – лошо екипирани мюсюлмански полицаи и германски марки – неофициалната национална валута на Босна и Херцеговина, където куните и доларите не ги смятат за пари. Сега в Мостар трябва да заработи единна система на държавно управление, полиция и финанси. За единица на паричните отношения временно приеха любимата в региона германска марка.

Босненската страна постоянно получаваше за себе си политически и икономически предимства. За неоспорим лидер се смяташе престарелият президент Алия Изетбегович, който беше в основата на конфликта. Тогава населението не му вярваше. Вторият човек в сараевското ръководство беше премиерът Харис Силайджич. Теолог по образование, премиерът беше популярен в мюсюлманския свят. Чрез него в Сараево се получаваха огромни пари от богати страни на Близкия изток и Персийския залив. Силайджич винаги е бил за по-твърда политика. Именно той навремето издигна лозунга „Свалете ембаргото за доставки на оръжие в Босна и ние сами ще постигнем мир”.

Борбата на сараевските „прагматици” и представителите на „твърдия курс” в Дейтън стигна до задънена улица. В обмяна на статута на Сараево и мюсюлманския анклав, Изетбегович беше съгласен да даде част от своите територии на босненските сърби. Ставаше дума за района на босненска Посавина. Но тук живееха предимно хървати от новата Федерация на Босна и Херцеговина. Парламентът на Федерацията веднага изрази протест по повод на такова решение.

В специално послание на парламента на Федерацията до президента на Хърватска Франьо Туджман босненските хървати го молеха да защити териториалните си интереси. Влиятелният и авторитетен Туджам, когото винаги са го смятали за победител в четиригодишното противопоставяне в бивша Югославия, дълго време не можеше да даде отговор. Тогава повече го интересуваше Източна Славония, където той можеше да стане стопанин.

В онези ноемврийски дни на 1995 година американците с истини и неистини (уговорки и заплахи) се опитаха да убедят тримата участници в преговорите в това, че всеки от тях ще получи повече, отколкото ще загуби. Преди новите президентски избори Бил Клинтън имаше една цел – да замрази войната в Босна и Херцеговина и кризата в бивша Югославия. До каква степен дълбоко се оказа това замразяване за Балканите показаха по-нататъшните събития в Косово. Тогава САЩ и Белият дом имаха нова схема за разпадането на Сърбия. „Косовският сценарий” вече набираше обороти и за реализирането му беше необходимо да се реши „босненският въпрос”, най-малкото поне на хартия.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне