Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
21 октомври 2013, 15:05

Мутациите на кафявия бацил

Мутациите на кафявия бацил

Модерната история предлага изобилие от примери за толерантността и невероятната готовност на българите да помогнат на изпадналите в беда хора от далечни и близки страни с друга вяра, от друга раса и с друг манталитет и култура.

Така например в края на 15-ти век една не малка част от прокудените от Испания евреи намират прием и закрила по българските земи. По време на Втората световна война, България, която тогава е съюзник на хитлеристка Германия, спасява от газовите камери в Освиенцим и Треблинка около 50 хиляди от своите евреи. Десетки хиляди са и арменците, които намират подслон в България при гоненията и геноцида над тях в Османската империя. Прогонени от ужасите на гражданскта война в Русия между 1919 и 1923 година в България биват приютени над 35 000 белогврдейци - кадрови офицери, семействата им, юнкери и казаци от армията на Врангел. Повечето от тях остават да живеят у нас. В днешна България около 10 процента от населението е турско. То не само има равни права с българите, но и участва в управлението на страната. Равнопоставено е и ромското население наброяващо, според официалната статистика, 370 хиляди души. Добър прием в последно време в България намират и хилядите сирийски бежанци. Убедително свидетелство за българската толерантност е и фактът, че в самия център на София на един хвърлей една от друга са издигнати църква, джамия и синагога.

В тези условия и с такава традиция изненадваща и противоречаща на логиката е появата в годините на прехода на екстремистки, националистически и радикални партии и движения. Кое създаде торна почва за ксенофобите в България? Отговорът е един – кризата и обедняването. Има, разбира се, и исторически предпоставки – специфично българско наследство. Времето на хитлерофашизма у не малко българи се възприема като време, в което е бил осъществен, макар и за кратко, националният идеал за обединение (окупираните между 1941 и 1944 г. от българска армия земи в Гърция, Македония и Сърбия).

В днешна България ксенофобските изстъпления на вандалите с бръснати глави наистина не са всекидневие. Но фактът, че ги има, тревожи. Те мразят ромите и ненавиждат турците. А нацистката риторика за расова чистота действа като дълготрайна отрова, подхранваща тъмните страхове у гневните тийнейджъри, които нямат възможности и шансове за реализация. Типичен пример за шестващия екстремизъм е ултра-националистическата партия “Атака”, която на парламентарните избори през май спечели 23 депутатски места. Нейният лидер, през 2006 г -. като кандидт за президент, стигна до балотаж. С уличните и парламентарните прояви на “Атака” са свързани много скандали, а политическта й програма я характеризира като дясно-популистка партия. Тя се определя като антипод на Движението за права и свободи, което според нейните водачи е турска, антиконституционна и сепаратистка организация. Главният лозунг на предизборните кампании на “Атака” през последните години е “Не на Турция в Европа!”, което среща поддръжка на Запад и по-специално във Франция. Според лидерите на партията, българските политици, които са подписали договора за присъединяването на България към Европейския съюз, са „национални предатели“ именно поради неизгодно договорените параметри за членство.

Открити поддръжници на неонацистките идеи у нас са организациите «Национална съпротива», «Кръв и чест», движението «БНС-Гвардия», участвало в парламентарните избори през 2005 и 2009г., както и наци-скинхедовете и агитките на някои от големите футболни отбори. В спектъра на екстремистките свое място намират Българска национално-радикална партия, както и десните популисти от Български демократичен форум. За съжаление крайният десен екстремизъм в България не среща нужния отпор – борбата срещу расизма не е първостепенна задача нито за държавата, нито за гражданското общество. И това е причинта за системните критики по отношение на нашата страна от Съвета на Европа и други международни организации по правата на човека. Крайните десни продължават да подкопават демократичните устои на държавата.

  •  
    и споделяне