Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
18 октомври 2013, 18:32

Склонни сме да преувеличаваме ромския проблем

Склонни сме да преувеличаваме ромския проблем

В интервю за "Гласът на Русия" Жан-Пиер Лежуа, специалист по ромите и автор на многобройни книги за тях, опровергава битуващите във френското общество стереотипи за този народ.

КОРЕСПОНДЕНТ: Съгласно оценки на френски медии, близо 20.000 роми са дошли във Франция от страни на Източна Европа. Съгласни ли сте с тази цифра?

Жан-Пиер Лежуа: Те са 15.000 души, ако се вярва на организациите, работещи с ромите, например „Лекари на света”. От гледна точка на статистиката, това е незначителен брой. Ромите, които бяха дошли във Франция по-рано, например през 60-те или 70-те години от републики на бившата Югославия, са значително повече.

КОРЕСПОНДЕНТ: Дали всички тези мигранти от „новата вълна” се намират легално във Франция?

Жан-Пиер Лежуа: Във Франция не се води преброяване по етнически признак. Ако ромите са пристигнали във Франция от Румъния, то те са румънци, ако са дошли от Белгия, са белгийци. Ако са граждани на Европейския съюз, тяхното намиране е легално в течение на три месеца, след което са длъжни да декларират, че имат редовен доход. Във Франция са въведени ограничения върху сферите на заетост, където могат да се трудят граждани на Румъния и България. Тези ограничения ще бъдат свалени на 31 декември 2013 година.

КОРЕСПОНДЕНТ: Какво можете да кажете за нивото на престъпността сред ромската община на Франция?

Жан-Пиер Лежуа: Многогодишните страхове спрямо ромите създадоха в умовете на хората мита за „етническата престъпност”. Съществува тенденцията към преувеличаване на тяхното присъствие във Франция. Нивото на престъпност сред ромите не надхвърля същия показател сред гражданите на други държави.

КОРЕСПОНДЕНТ: Как живеят ромите във Франция?

Жан-Пиер Лежуа: Гражданите на Румъния и България се сблъскват с проблеми, свързани с намирането на работа, дори ако имат необходимата квалификация. А ромите от бивша Югославия, които живеят във Франция относително отдавна, работят в строителството, слагат мазилки, боядисват. Изобщо много от ромите традиционно се занимават със занаятчийство, а някои от тях са заети в селското стопанство.

КОРЕСПОНДЕНТ: Ако Румъния и България се присъединят към Шенгенската зона през 2014 година, ще се увеличи ли потокът роми в страни на Западна Европа?

Жан-Пиер Лежуа: Това нищо няма да промени. Защото румънците и българите вече имат възможност спокойно да се придвижват из Европейския съюз. Европейците имат неправилна представа за мобилността на ромските общини. От 12 милиона роми в Европа са мобилни само една малка част от тях.

КОРЕСПОНДЕНТ: Какви мерки са необходими за интегрирането на ромите от Източна Европа във Франция?

Жан-Пиер Лежуа: За 1000 години скитане по света роми са отседнали и в Австралия, и в Канада, и в Южна Америка. И всеки път са били принудени да се интегрират към местните условия. През 21 век пътят на интегрирането минава през уважението към културата на други народи. Важна роля тук играе образование, позволяващо на младото поколение да се впише в обществото и да получи съответна квалификация.

  •  
    и споделяне