Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
11 октомври 2013, 18:31

Албанците и изборите в Косово през 2001 година

Драголюб Мичунович

В Брюксел почти една седмица решаваха въпроса с моето акредитиране за пътуването до Косово. До изборите оставаха само няколко дни. Беше ясно, че в НАТО не искаха руски журналист за пореден път да се появи в Прищина, и затова реших да не губя време напразно и отидох в южна Сърбия.

Първото, което ме учуди, бе огромното количество нови джамии. Край Прешево, където допреди няколко години практически ги нямаше, ги наброих няколко десетки. От общуване с обикновени хора и сръбски бежанци от Косово научих, че албанците се стараят да купуват евтините околни земи, уговарят останалите жители да заминават на север при роднините. А един лекар ми каза, че млади албанки всяка година идват да раждат деца точно в Сърбия. При това – едни и същи девойки. Главното е раждането да мине не само че без усложнения, но и появата на свят на детето да бъде регистрирано в Сърбия. Автоматично детето става гражданин на Република Сърбия. По този начин в Косово бе решаван демографският проблем и увеличаван делът на албанското население.

Мнозина ми казваха, че ако Прешево и Буяновац минат под контрола на косоварите, в близка перспектива всички албанци в Косово, Македония, южна Сърбия, Черна гора и Албания ще могат да се обединят в единна държава. Не случайно до изборите на 17 ноември Ибрахим Ругова постоянно беше повтарял, че той ще настоява за пълна независимост от Белград.

Вицепремиерът на правителството на Сърбия Небойша Чович през онези дни се занимаваше в проблемите на сръбските бежанци от Косово. С него и неговите хора обиколих лагерите, където бяха настанени няколко хиляди души, прогонени от Тачи и Ругова от собствените им домове. Те изгубиха цялото си имущество, а Белград просто нямаше средства поне частично да им компенсира загубите. Местните жители (основно албанци) ги принуждаваха да оформят документите и да продават на косоварите срещу символични суми огромните си парцели земя.

След тази кратка командировка в южна Сърбия отново ми се наложи да се връщам в Белград, там се обадиха по телефона на Драголюб Мичунович. През 2001 той беше председател на парламента на Югославия. Разказах, какво съм видял в Прешево и Буяновац, за стотици и хиляди сърби в бежанските лагери. Без колебание изразих предположението, че Тачи и Руголва няма да спрат докато ги подкрепят САЩ и богатите мюсюлмански страни. Мичунович ме слуша много внимателно, а след това резюмира:

- Албанският национален въпрос е само параван за нови териториални прекроявания. Във всеки момент може да бъде проведен референдум в Косово, Македония, Черна гора и Албания, и с това да се получи абсолютно мнозинство. След това вече може да се повдига въпроса пред международните организации за признаване на новата държава за албанците. Така че Южна Европа още дълго ще я тресе.

Завинаги запомних тези думи. Тачи и Прищина получиха желаното след няколко години.

 

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне