Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
29 септември 2013, 16:20

„Мюнхенският сговор”: първата крачка към Втората световна

пакт молотова-риббентропа подпись документ вторая мировая война

„Мюнхенският сговор” – така наричат историците заседанието, провело се преди 75 години в Германия. На 29 и 30 септември 1938 г. в столицата на Бавария се срещат премиерите на Англия, Франция, Германия и Италия. Представители на Чехословакия, чиято съдба се решавала на преговорите, и на СССР не са били поканени в Мюнхен. Заседанието фактически става една от първите крачки към Втората световна война.

Тълкуванията на историята – особено на събитията, предшестващи Втората световна война – през последните десетилетия ударно се умножават. Една от най-популярните сред западните, пък и сред руските учени, теории се отнася до „пакта Молотов-Рибентроп” – договор за ненападение между Германия и СССР от 1939 г. Популярността й е лесно обяснима: вината за началото на войната се вменява на Съветския съюз. Стигна се дотам, че Европейският парламент обяви деня на подписването на договора – 23 август – за „ден в памет на жертвите от сталинизма и нацизма”.

Удобната за русофобите теория премълчава факта, че пактът е бил за Москва принудителна стъпка. И по-точно – отговор на споразуменията, които премиерите на Великобритания, Франция и Италия подписват с Берлин. Европа е преценила заплахата, идваща от Германия, и е искала да насочи агресията на Хитлер на запад. Но играта се оказва твърде сложна дори за такива изкушени политици.

Както е известно, пътя към „световното господство” Хитлер започва с присъединяването на Австрия през 1938 г. Това се случва лесно и веднага е набелязана следващата цел. След разпадането на Австро-Унгарската империя Чехословакия става една от най-процъфтяващите страни в Централна Европа. На територията й са се намирали много важни промишлени предприятия; плюс че от 14 милиона население 3 милиона са били етнически немци, населяващи Судетска област.

В началото на 1938 г. Хитлер насочва немските войски към чехословашката граница. Съветският съюз и Франция предупреждават Германия, че ще изпълнят задълженията си спрямо Прага. А Лондон заявява, че не може да гарантира подкрепата на Великобритания в случай на германска агресия срещу Чехословакия. Ентусиазиран от нерешителността на британското правителство, Хитлер решава да се опре в плановете си на „петата колона”, представлявана от судетските немци и пронацистката Судетска немска партия. По негова заповед лидерът на тази партия Генлейн излага редица искания, по същество предполагащи отказ на Чехословакия от суверенитета над Судетска област (24 април). На 30 май Хитлер издава тайна заповед за провеждането на операция „Грюн” на 1 октомври 1938 г.

Париж, между впрочем, за кратко се прави на принципен миротворец. Френските дипломати заедно с английските си колеги разгръщат бурна дейност, подготвяйки общественото мнение за бъдещата сделка с Хитлер. И на 18 септември Прага получава англо-френския ултиматум – да предаде на Германия част от територията си. Хитлер убеждава Чембърлейн, че ако проблемът със судетските немци бъде решен, той няма да предявява никакви бъдещи териториални претенции към Европа. Лидерите на трите страни – Чембърлейн, Даладие и Мусолини – се срещат в Мюнхен с фюрера на 29 септември. А на 30-ти подписват споразумението.

Британският премиер Чембърлейн, след като се завърнал в Лондон от Мюнхенската конференция, заявява пред Камарата на общините: „Джентълмени, донесох ви мир”. Но той донесъл не мир, а война. „Мюнхенският сговор” развързва на Хитлер ръцете. А СССР, по същество, не е имал тогава съюзници и е бил на границата на поражението, ако Германия нанесеше удари през 1939 г. или в началото на 1940 г. Така че пактът Молотов-Рибентроп и включването на прибалтийските страни в състава на СССР е била принудителна мярка. Съветският съюз е премествал линията на сигурност на запад.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне