Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
18 септември 2013, 11:21

Епилогът на тримесечната улична драма

болгария протест болгария софия

Умората изглежда надвива протеста. Шумът от тъпаните, вувузелите и свирките, съпровождани с неизменното кресчендо на виковете “Оставка!” в столичния център всяка вечер от три месеца насам, е слязъл с няколко децибела по-ниско.

Очакванията на организаторите, както и на спонтанните участници в незапомнените за страната ни масови демонстрации на недоволство от политиците и преди всичко от сегашното правителството, очевидно не се оправдават. Дотук, ако използваме спортна терминология, резултатът е в полза на крепостта-парламент, която стоически удържа на предизвикателството и не се предава. В условията на “обсада” и силен натиск от улицата, от президентството и от водачите на европейската десница, правителството по думите на Сергей Станишев “постигна за кратък период, в изострена политическа среда, конкретни резултати – и за хората, и за бизнеса, и за държавата като цяло”.

Самоопиянинието от събуждането на заспалото общество, от медийната подкрепа за протестиращите, които бяха убедени, че са гласът на народа, гордееха се, че нямат лидери, че зад тях не стоят партии, олигарси и кукловоди, вече се трансформира в разочарование. Ентусиазмът, поддържан от масовостта и убедеността в “правото дело”, бързо се топят. Защото целта се оказа непостижима. Междувременно от Реформаторския блок направиха остър завой и обявиха, че са готови да участват в бъдещите протести заедно с ГЕРБ с едничка цел – оставка на правителството. Борисов отдавна чакаше това и, естествено, отговори положително. Тази очаквана стъпка в лагера на десните, по всичко личи, няма да промени обстановката, нито ще насърчи уморените и съмняващи се в собствените сили протестиращи. Само ще потвърди некадърността на “реформаторите”, които не са съвсем наясно какво всъщност искат да реформират.

За изминалите сто дни, откакто бе сформирано така нареченото програмно правителство, подкрепяно от БСП и ДПС, не могат да се очакват впечатляващи резултати. Но една обективна преценка показва, че първите стъпки на кабинета са обнадеждаващи. Особено като се вземат предвид условията в които работи. Взети бяха някои спешни мерки за подобряване на икономическата ситуация. Облекчен беше достъпът на дребния бизнес до обществени поръчки за да няма концентрация на публични средства. Намалени бяха цените на тока. Властта прави възможното за да отреже компаниите с офшорни капитали за участие във важни проекти. Отменени бяха също някои лицензионни режими. Намалена бе и административната тежест. Реализира се и първият пакет от обещаните социални мерки. От сегашните 240 на 310 лева бяха увеличени обезщетенията за майките, които изберат и през втората година от раждането да се посветят изцяло на грижа за децата, без да се връщат на работа. Повишена бе помощтта за първолаците от 150 на 250 лева. Увеличени бяха и парите за енергийни помощи за бедните.

При сегашната, макар и твърде ранна равносметка за работата на правителството и стодневните протести трябва обезателно да бъде отбелязано особеното значение, което има повишената гражданска активност. Тя показа, че българското общество се е променило. ГЕРБ продължава да губи влияние, а левицата – да укрепва. Агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания СОВА ХАРИС в понеделник обяви резултатите от последната си анкета. Според тях, ако изборите са сега, БСП ще получи подкрепата на 20.9 на сто от избирателите, а ГЕРБ 17.9 процента. На фона на крещящото политическо разделение в страната социалистите изглеждат като стабилизиращ фактор и успяват в най-голяма степен да консолидират своите привърженици. Тази подкрепа преминава през надеждата за успешна дейност на кабинета. Особено значение има и фактът, че гражданското общество излезе на политическата сцена със своя постановка. В нея властта има роля, но не на безучастен зрител. Следва въпроса: “А сега накъде?

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне