Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
29 август 2013, 09:00

История, която обединява. За тайнствата на помиряването

коммунизм серп и молот

В Бурачиха ни чакаше Любов Маклакова. Ние седяхме в къщата и на богата трапеза. В нашите сърца беше топло и в същото време тъжно. Нашето настроението не ни предразполагаше към разговори. Вера и Люба опаковаха бутилка водка и буркан с гъби за полковник Леон Вагнер. Пихме по чаша „за из път", и аз се върнах в хотела в Няндома.

Когато на следващия ден се канех да тръгвам, пристигна Дмитрий Павлов от управлението на горското стопанство в Архангелск. Той донесе разсад от сибирски смърч.

- Вземи ги за Полша. Може би ще потрябват на някого. Вземи ги - това са просто нежни дръвчета.
Някой уви разсада в стара риза, някои го поля с вода, а някой го опакова... Ето как е сибирските смърчове тръгнаха с мен на път. Няколко дни по-късно те пристигнаха живи и здрави в Полша.

На 14-ти юни 2013 година седях с полковник Леон Вагнер в неговата вила. Пихме водката, която му донесох от Бурачиха и замезвахме с гъбите от тайгата. Гледахме снимките и видеоклиповете, които бях снимал там. Говорих основно аз. Моят стар приятел слушаше.

Моят разказ за пътуването до Далечния Север на Русия с нищо не го изненада, а на въпроса дали се сърди на руснаците, той спокойно отвърна:

- Руснаците са добри хора. Системата беше лоша. Когато аз служих в армията и можех спокойно да говоря със съветските офицери, говорехме помежду си за това директно. Но само в разговор един на един. Присъствието на трети вече пораждаше страх. Системата създаде това недоверие, машина, в която всички ние бяхме малки частички. Прошка? А на кого трябва да простя нещо? Просто ни се падна да живеем в ненормална, болна действителност.

Думи на помъдрял от живота човек, на когото тайгата е отнела детството.

За всички тоталитарни системи, водещи до абсолютна власт - тоталитаризъм, не е са съществували личности. Именно такъв е бил сталинизмът (1929-1953). Той е станал възможен благодарение на германския теоретик на научния социализъм Карл Маркс, неговия съавтор Фридрих Енгелс, руския революционер Владимир Ленин, полския основател на Извънредната комисия - Феликс Дзержински, и накрая, на грузинеца Йосиф Сталин. Идеологията няма граници.

Руският историк Рой Медведев оценява броя на жертвите на сталинизма в Съветския съюз на 40 милиона души. Повечето от тях, около 75%, са руснаци. Вероятно, няма нито едно руско семейство, в което някой да не е сътрудничил на службите за сигурност. Но със сигурност може да се каже, че няма и семейство, в което да няма жертви на комунистическия режим. Ако се погледнете на историята именно от тази гледна точка, помиряването на нашите народи става по-близко.

Полският полковник Леон Вагнер реши проблема с разсада от тайгата. Едно от дръвчетата посади пред дома си, друго подари на брат си, а третото ще расте сред камъните, напомнящи за жертвите на депортирането в родната му Ломжа.

Получих MMC от тайгата. Мемориалната плоча на Казио блести ярко. Сякаш той, заедно с другите деца, ни праща поздрави. Кой беше за мен Казио? Този, за чиято съдба бях чувал от баба си, баща си, чичо си. Този, заради когото снега в тайгата ми е по сърце. Моят сняг започна да се топи през юни 2013 година. Вярвам, че той размрази и сърцата на тези, които прочетат този репортаж.

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне