Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
22 август 2013, 18:23

Курската дъга: битка на титаните на Втората световна война

Курская дуга Орел Прорыв немецко-фашистской обороны на Орловском направлении музей

Преди 70 години, на 23 август 1943 година, завърши Курската битка. Тя продължи 49 дни. В битката участваха близо 2 милиона души. До този момент страната ни загуби огромни територии и понесе гигантски загуби. Това накара съветската армия максимално да се мобилизира и през лятото на 1943 да нанесе на врага съкрушителен удар.

След зимната кампания 1942-1943 хитлеровите войски се заеха с възстановяване на силите след Сталинградската битка. През пролетта те успяха да нанесат на съветските войски тежък удар в югозападна посока и да си върнат освободения неотдавна Харков, но вече не бяха в състояние да водят активни и успешни настъпателни операции.

В Червената армия след Сталинград се усещаше необходимост от възстановяване на ресурсите и подготовка за лятната кампания. В това положение беше важно да се определи направлението на главния удар. Най-изгодно за немските войски беше настъплението на Курско-Орловската издатина. Хитлер нарече бъдещата операция „Цитадел”. Предполагаше се, че немците ще успеят да обкръжат съветските войски и ще отворят пътя отначало към Курск, а след това и към Москва.

Върховното командване на Червената армия също стигна до извода, че курската насока ще е главна в лятната кампания. Необходимо беше попълването на сили и средства не само за отбрана, но и за настъпление – и точно това беше определящото. Но съветското командване направи една грешка. В Генералния щаб сметнаха, че основният удар ще се падне по северния фланг, където се намира Централният фронт на армейски генерал Рокосовски. Но буквално в първите дни на битката, започнала на 5 юли, стана ясно, че фашистките войски са концентрирали главните си сили на юг. Докато ставаше прегрупирането на войските, съветската армия на някои направления беше принудена да отстъпи на дълбочина 35 километра. Немците засилваха натиска си.

На 12 юли танковите дивизии на СС и съветските танкисти встъпиха в бой край село Прохоровка. Над 1000 танка от двете страни участваха в това сражение. Но главният резултат от онази битка беше, че хитлеровите войски започнаха да се оттеглят и се отказаха от плановете за настъпление към Курск. От този момент започна настъпателната фаза на битката. И точно тогава в Москва беше произведен първият победен салют в чест на освобождаването на Белгород и Харков. За мнозина бойци това съобщение стана неочакваност. Ето какво си спомня участникът в Курската битка Николай Сологуб:

- Тогава по радиото предадоха, че ще има важно правителствено съобщение. Хората дори си помислиха, да не би немците да са използвали отровни вещества. Но с оказа, че това е съобщение за първия салют.

След Курската битка съветските войски вече никога не изпускаха стратегическата инициатива. Официално се смята, че битката е завършила на 23 август и е продължила 49 дни. Червената армия и след Курската битка продължи да громи врага, и през септември войските стигнаха до Днепър, а на 6 ноември беше освободена столицата на Украйна – Киев.

 

  •  
    и споделяне