Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
19 август 2013, 10:13

Ролята на България в събитията в Чехословакия през 1968 г.

пражская весна прага танки прага 1968 прага советские танки в праге Пражская весна Чехословакия События

В северната част на град Харманли, близо до новостроящата се пътна магистрала “Марица”, някога имаше казарми, скрити зад висока ограда и респектиращ портал. В тях беше разположен 22-ри мотострелкови полк с военнта номерация – поделение 55320. Сега няма и помен от казармите.

В тях като редник-картечар отслужих през 1956-1958 г. своята военна повинност. Спомените от онова време са избледнели. Останали са само няколко черно-бели фотографи, които показвам на оределите срещи с оцелелите през годините неколцина “момчета”, с които заедно се подготвяхме за защита на Родината. Десет години по-късно 22-ри мотострелкови полк е единият от двата полка, избрани от военното командване на страната да участват в операция “Дунав” – смазването на Пражката пролет (съвпадението е случайно и незначително). По същото време Франция преживява тежка криза. Неотразими демонстрации, масови безредици и всеобща стачка принуждават президента Шарл дьо Гол да подаде оставка и да насрочи извънредни избори. Настъпват дълбоки промени във френското общество, което отваря вратите на модерността, и което прави своя избор без външна намеса и без помощта на танкове...

В Чехословакия мрачните събития бяха предизвикани от опита на партийното и държавното ръководство на страната да започне строителството на социализъм с “човешко лице”. Програмата е предполагала развитие на демократичните свободи, ориентация на икономиката към потребителския сектор, допускане на пазарни отношения и ограничаване на всевластието на Партията. В тези условия съвсем естествено се появява и по-радикално направление на демократизацията, което по своята същност е антисъветско. В Москва, София, Варшава, Берлин и Будапеща са силно обезпокоени от “чешкия сценарий”. През цялото лято на 1968 г. партийните лидери на страните от социалистическия лагер правят многократни опити да убедят чехословашкия ръководител Александър Дубчек в необходимостта от по-твърда линия. Той обаче продължава своя курс. Така се стига до 20 август, когато в Москва решават да започнат военната операция. Армиите на Варшавския договор, (без румънската), нахлуват в Чехословакия, чието ръководство призовава да не се оказва съпротива. Въпреки това при отделни сблъсъци с чуждите войски загиват 72-ма мирни граждани, а 266 са ранени.

Такава мащабна военна интервенция е неочаквана не само за ръководството и гражданите на Чехословакия, но и за Запада. Българската общественост е напълно неподготвена за това драматично развитие на събитията. И което е по-важно – за разлика от другите държави-членки на Варшавския договор, дори и от Съветския съюз, в България няма публични протести, а несъгласието е по-скоро на битово ниво.

Така страната ни носи двойна историческа вина - първо за участието си в позорната операция и второ - за мълчаливото съгласие и липсата на смела гражданска позиция. Днес споменът от онова време е още жив. “На 21 август в 11.05 часа първите части от българския 22-и мотострелкови полк бяха стоварени на летищата Рузине и Водоходи, споделя Господин Чонков - един от участниците в събитията. В 14.30 полкът пристига в град Рожнява. Населението на града се опитва да блокира движението на войската. Танкова рота и няколко БТР-а са изведени в челото на колоната, за да пробият път. И успяват. С цената на една жертва – 29-годишният гражданин на Рожнява Щефан Циберай”.

В същото време в София се разпространяват листовки със следния текст: “Хора, спите ли, хора, събудете се. Днес вашите деца убиват свободата, утре ще убиват хора, недейте позволява." Още на другия ден след началото на операцията в цяла България се провеждат открити партийни събрания на които се обяснява защо е предприета военната “защита на завоеванията на социализма в Чехословакия” от контрареволюцията. Справките изготвени от парийните комитети в окръзите отчитат безрезервна подкрепа и единични случаи на несъгласие. Един от тях е на носителя на отличието “активен борец”, участник в антифашисткото движение Тодор Фотев. На партийно събрание в София той заявява, че това е агресия и груба намеса във вътрешните работи на Чехословакия и че никой не е искал помощ от "братските партии". Смела е и постъпката на студентите от Софийския универнсиет Едуард Генов, Валентин Радев, Александър Димитров и още неколцина техни съмишленици, които разпространяват в София и Пловдив над 200 написани на ръка позиви срещу смазването на Пражката пролет. Текстът на единия от тях е:"Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия!". И тримата са арестувани и получават присъди, съответно 3 и 2 години затвор.

С това приключва българската роля в едно историческо, унизително за страната ни събитие. 45 години по-късно в Харманли няма казарма. Няма и поделение 55320. За съжаление от други казарми в наши дни изпращат български войници за да умиротворяват и въвеждат ред в “непослушни” държави. Историята се повтаря, макар и като фарс, и показва, че хората не се учат от историята...

Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.

  •  
    и споделяне