Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
18 юли 2013, 14:39

„Горещият Юпитер” се оказа син

солнечная система космос планеты солнце

Британските учени за първи път определиха цвета на планета, която не е от Слънчевата система – тя се оказа синя. Това ще помогне да бъде разгадана тайната на планетите от този особен клас - газови гиганти, така наречените „горещи Юпитери”. Защо са горещи – защото те се въртят почти плътно до звездите.

Планетата, известна под номер HD 189733 b, беше открита през 2005 година, тя е част от звезда, разположена на 63 светлинни години от Слънцето. Заради близостта си до звездата местната година продължава само две денонощия. Обстановката там е просто адска - на осветената страна температурата достига 1000 градуса по Целзий. Вероятно там бушуват урагани и валят стъклени дъждове от фини капчици от силициеви съединения - силикати, с които са наситени облаците. Точно наличието на силикати определя оттенъка на самата планета, допускат британците.

Как е станало ясно, че тя е синя? Учените са направили спектрален анализ на излъчването на звездата, когато планетата е била скрита зад нея. Интензивността на зелените и червените части не се е променила, докато в синята част леко е намаляла. Това е разпространен сред астрономите метод, каза ученият от Института за космически изследвания на Руската академия на науките Александър Родин:

- Това е един от най-ефективните методи, когато планетата блокира светлината на звездата и наблюдателят вижда спектъра както на звездата, така и на планетата. А когато на планетата отиде зад звездата, се вижда само спектъра на звездата. Така, с помощта на точни изследвания може грубо да се оцени спектъра на самата планета.
Слабото излъчване на планетата, която не е от Слънчевата система, много трудно може се отдели от самата звезда. От голямо разстояние те се сливат, затова е така трудно да се изясни, какъв цвят е планетата. Веднага след като тази техника се усъвършенства, не е изключено, да бъдат намерени планети, които не са от Слънчевата система, с други отенъци. Например, зелен, който не е задължително да показва наличието на биосфера, казва астрономът Владимир Сурдин:

- Малко е вероятно, че животът на другите планети да е устроен така, както на Земята. Дори и на Земята, не всички растения са зелени. Мисля, че откриването на „зелена” планета все още не означава, че на нея има живот и зелени листа по дърветата, като нашите. Нужно е по-точно изследване на наличието на вода, кислород, може би метан, за да се говори за живот.

Астрономите бяха на мнение, че за обитаемостта на планетите трябва да се съди не толкова по общия им цвят, а по зелените линии в спектрите им. Както се смяташе, линията е свързана с наличието на свободен кислород в атмосферата, значи е най-доброто доказателство за фотосинтеза и живот. Но, по-късно, такава линия беше намерена и в спектъра на необитаемата Венера.

А в това, че „горещият Юпитер” е необитаем, никой не се съмняваше. Но след като разбраха за синия му цвят, учените се доближиха малко към разбирането за това, какво представлява планета от такъв клас.

  •  
    и споделяне