Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 юли 2013, 22:47

Русия през очите на полски журналист: Сава Мамонтов и неговата Няндома

Транссибирская магистраль рельсы железная дорога

На 2100 км североизточно от Варшава се намира градчето Няндома. За тези, които не знаят къде се намира Варшава, ще добавя няколко координати за разположението на града: около 850 км североизточно от Санкт Петербург, на 800 км северно от Москва и на 500 км южно то Архагелск.

Няндома е малко градче с 20-хилядно население. Ако то се намираше по-близо да голяма агломерация, шофьор би могъл да го измине без дори да намалява скоростта. Но в руския Север, където плътността на населението е много ниска, е по-различно. Аз също съм шофьор и пътувам обикновено с лека кола от Варшава за Архангелск. Участвам в проекта на интернет редакцията на „Гласът на Русия” – „Русия през очите на полски журналист”.

Всички на света знаят американската легенда за Дивия Запад и как тя е повлияла на връзките му с външния свят железопътната линия. В Русия всичко е също така. Именно железопътната линия е съединила европейската част на континента с далечния Сибир. Най-известна е Транссибирската магистрала, за която са чували всички, които се интересуват от Русия. Но съществува и Северна железопътна линия, която нямаше да я има без Няндома.

В действителност никой не знае откъде идва името на градчето. Първата версия гласи, че то произлиза от името на легендарния княз Няна, който преди много векове обичал да ловува по тези места. Втората теория е по-обикновена: градът е получил името си от местната река на Няндома. Но е известно, че думата „няндома” в древноафриканския език означавала „богат край”. И регионът на Няндома е много богат на природа. Тайгата дава неописуемо количество дървесина, дивеч, гъби, ягодови растения и риба. В района на градчето има над 500 езера, от които са изследване едва 365.

Старата Няндома нямаше да я има без Северната железопътна линия. А железопътната линия – без Дружеството на Московско-ярославската железопътна линия. Последната, на свой ред, без семейство Мамонтови: бащата Иван и сина му Сава (1841 - 1918). Тъкмо на тях Москва и Санкт Петербург дължи най-добрата връзка с далечния Архангелск. През 1894 година започва строителството на теснолинейната железопътна линия Вологда – Архангелск (около 750 км). Тя е построена след четири години. През 1905 година в Няндома са живеели почти 1500 души. През 1915 – 1916 година теснолинейната железопътна линия става широколинейна.

Сава Мамонтов се оказва търсен бизнесмен, но и прозорлив човек. Той е знаел, че построявайки железопътни линии, дава цивилизация на тези земи, по които ще се минава. Едни от основните точки на маршрута е била Няндома, която той особено много обича. От самото начало той искал там да се появи красив, съвременен и комфортен за хората град. И той се появява. Той започнал от гарата и църквата. После дошло времето на сградите. Те били строени от най-евтиния материал, който бил в излишък – от дърво. Но как са ги строели!

Отначало се появили блокове с много квартири, които абсолютно не приличали на онези, които били по другите железопътни линии. Всеки блок е имал солиден гранитен фундамент и прекрасна архитектура. Квартирите в тях са били и са просторни, с високи тавани, много светли благодарение на големите прозорци, с канализация и баня. Всяко семейство имало отделен вход за квартирата си, а около блоковете е имало огради. При всеки блок са били построени бетонни землянки, които и досега жителите използват като мазета.

Всичко това майсторски е вписано в природата благодарение на прецизното планиране. Например, ако някъде се е отворила дупка от изкопаната глина, са я превръщали в живописно изкуствено езеро. За да не изсъхне то, а водата да не застоява, са го съединявали с естествен водоем. Един от тях се намира в самия център на градчето и според идеята през зимата той трябвало да служи на децата (които в края на краищата трябвало да се появят) за пързалка.

Никой не познава историята на Няндома така добре и така да я обича, както Елена Кузнецова – директор на местния музей. Никой не познава съвременната Няндома толкова, колкото Аня Гуселникова – журналистка в местния всекидневник „Авангард”. Очевидно, че те са големи приятелки. И двете мечтаят. Елена - за това да се докосне до миналото и след 6 години работа в малката къщичка – основната сграда на музея – да получи поне още една. Аня – за да бъде Няндома не само обичана, но и да се гордеят с нея.

Градът се намира в дълбока криза и постепенно умира. Никой не иска това да го признае, но това всички го виждат. Ако не беше ентусиазмът и увлечението на моите екскурзоводи, то се съмнявам, че щях да имам възможността да видя в него красотата на миналите времена.

 

  •  
    и споделяне